Желанието да се яде нещо вредно е обусловено генетично и устояването пред него е много трудно.
Екипът учени начело с доктор Тони Голдстоун от Имперския колеж на Лондон установила генетичното влияние на хранителните предпочитания.
Изследователите анализирали генетичните данни на 45 бели европейци на възраст 19-55 години. Участниците били както с нормално тегло, така и със затлъстяване.
Учените проучили работата на 2 гена - FTO, който отговоря за предразположеност към затлъстяване и DRD2, контролиращ функцията на допаминовите рецептори, които регулират системата на поощрение и пристрастяване, включително и на апетита.
Участниците показвали на доброволците изображения на висококалорични и леки ястия и ги помолили да укажат кои картинки са им по-привлекателни.
По време на демонстрация на изображенията учените регистрирали реакцията на мозъка на взелите участие с помощта на функционална магнитно-резонансна томография /фМРТ/.
Мозъкът на тези, които били носители на гена FTO и смятали висококалоричните храни за по-привлекателни, показвал по-висока мозъчна активност в орбитофронталната кора – зона на мозъка, отговорна за желанието.
Освен това у същата група се наблюдавала висока активност в стриатума, който отговоря за работата на вътрешните органи и за формирането на условните рефлекси. Същевременно нивото на активността се регулирало от гена DRD2.
Изследователи предполагат, че притежателите на гена DRD2 могат да бъдат в групата на риска по развитие на изследователи, тъй като допаминовите сигнали отключват желанието и необходимостта да се получи награда, когато пред човек се намира нездравословна храна.
Това означава, че такива хора изпитват голямо изкушение пред нездравословната храна от другите. Съответно това желание тласка хората да ядат все повече и повече вредна храна, посочва Голдстоун.
Според учените резултатите от тяхната работа помагат в създаването на персонализирано на лечение на затлъстяване.
Като в бъдеще се очаква да бъде разработена генна терапия, като ефективността на новия метод е бил успешно тестван върху мишки.
Изследователска група от Орегонския университет предлага нов способ за борба с преяждането. Според учените, алтернативна диета могат да станат инжекциите в мозъка на вещество, което въздейства върху гена, който контролира апетита.
Става дума за гена, контролиращ образуването на хормона лептин. Този хормон се секретира от мастните клетки и именно той насочва към главния мозък сигнал за засищане.
Количеството лептин, синтезирано от клетките, зависи от обема на мастната тъкан в организма. Повишеното нивото на този хормон при пълните хора и главният мозък престава да реагира на информация за ситостта.
За лечение на затлъстяване Урсула Иванец и нейните колеги предложили използването на генна терапия. Те проверили ефективността на нов метод върху мишки.
Експериментът продължил 18 седмици. С помощта на инжекции в главния мозък на животните бил въвеждан от аденоасоциирания вирус, носещ гена на лептина.
Гризачите, получаващи инжекции на лептин, започнали по-малко да ядат, нормализирали теглото си и успели да го поддържат, като не се наблюдавала загуба на костна маса.
Авторите смятат, че новата терапия може да се окаже полезна при борба с наднормено тегло. Те предполагат, че подобно лечение ще се окаже безопасно за тези, които планират да отслабнат и да поддържат своето тегло.
Но за да бъде разработена такава терапия за хора са необходими допълнителни изследвания по какъв начин инжекцията ще бъде въвеждана в тялото, тъй като въвеждането ѝ директно в мозъка е свързано с доста рискове.