Анорексията може да е наистина тежко заболяване, но справянето с някои неща, с които няма как да не се сблъскате, след като успеете да се възстановите от анорексия, може да се окаже още по-тежко.
Анорексията е болестно състояние, което наистина променя възприятията на болния за себе си – той вижда съвсем различно нещо в огледалото, от това което всъщност представлява. И за жалост обаче, тези възприятия често може да се окаже, че са си останали все така променени, дори и след евентуалното възстановяване.
Възстановили ли сте се наистина?
Фактът, че все още броите калории или притрепервате, ако установите, че сте качили половин килограм е достатъчно показание, че не сте се възстановили наистина, дори и да сте официално обявени за „излекували се“.
За жалост, много от лекарите не отделят внимание на психологическата част от проблема, която всъщност е главната, а само на физическата. Хората са свикнали да смятат, че ако един анорексик качи килограми и вече не изглежда плашещо, а „нормално“, според техните критерии, то той вече е възстановен напълно, яде си всичко без проблем и води напълно нормален живот.
Това обаче рядко е така.
Затова и толкова често се получава така, че теглото на лекуващите се анорексици варира страшно много за малко време. Едва ли има някой заболял от това, който да не е наддал килограми и веднага, уплашил се, че ще стане адски дебел, не ги е свалил наново – и след това отново е наддал и след това отново е свалил.
Често анорексиците, в процес на възстановяване минават през такива периоди – това е един омагьосан кръг, в който се въртят, от който сякаш няма измъкване.
Изключително трудно е да се справиш с анорексията веднъж и завинаги – сякаш винаги има някаква частица от тези хора, която ще се възпротивява всеки път, когато хапнат нещо.
Затова е толкова важно на заболяването да се обърне най-вече внимание на психическа основа – защото да, лесно лекарите могат да включат на системи болния, да го натъпчат с глюкоза и да му осигурят уж „нормален“ начин на живот, но какво става с психиката на този човек? Какви са гаранциите, че той няма отново да се върне към гладуването? Всъщност шансовете това да се случи са дори и по-високи.
Хората, които са успели да се излекуват от анорексия поне частично, всъщност се сблъскват със страшно много неща, които могат наистина лесно да ги накарат да се върнат към гладуването. А кои са те?
1. „Изглеждаш добре.“
Думите, на които всеки нормален човек би се зарадвал. Анорексиците, обаче, не са свикнали да им се казва, че „изглеждат добре“ – единственото, което те са свикнали да чуват е колко са слаби и когато подобни думи достигнат до слуха им е доста възможно, да предизвикат единствено паника и страх от прекомерно напълняване. Щом чуят, че изглеждат добре е много вероятно веднага да се върнат към стария си начин на живот чисто и просто, за да са спокойни, че няма да качат дори и един килограм в повече.
2. Отеснелите дрехи
Нещо, което може да ги подлуди. Да не можеш да закопчаеш дънките, в които си влизал безпроблемно едва преди седмица може да бъде едно от най-ужасните усещания на планетата, особено за хора, които са свикнали всичко да им бъде широко и да им пада.
3. Огромния апетит
Анорексиците, оставили организма си дълго време на пост и молитва, рано или късно се сблъскват и с това. Мит е, че анорексиците не обичат да ядат – напротив, всъщност техния апетит в последствие често се оказва неконтролируем.
Затова е много важно да не преяждат, докато се възстановяват, защото съществува опасност да направят това начин на живот в бъдеще, дори и след като качат нужния брой килограми, което може да им изиграе много лоша шега.
