Носът не е просто канал, който се отваря някъде в устата, както погрешно си мислят доста хора. В носа, там, където започват костите на черепа, на стената на носната кухина има 3 носови обвивки – долната е кост и горната, и средната са израстъци тъкани. Съответно, се различават обща носна кухина и 3 прохода между тези обвивки.
През такава сложна структура въздухът минава през носа по-бавно, отколкото през устата. Това е нужно, за да се загрее, овлажни и стерилизира вдишваният въздух.
Освен това последният също оказва натиск върху лигавицата на носа, пускайки в действие дихателният рефлекс, в резултат на което гърдите се разширяват повече, отколкото при дишане през устатата.
За денонощие в носа се образуват 2 литра течности. При дишане човек губи вода. За час вдишваме до 17.5 мл. При физическо натоварване обемът на отделяната с дишането вода нараства до 4 пъти.
1. Заблудата за северния и южния нос
Едно време била изключително популярна теорията за „северния“ и „южен“ тип нос.
Предполагало се, че северняците и южняците са с толкова различна аеродинамика на носа, че при преместване в чужд за тях климат трябва да си правят операция, за да може човек да диша с пълни гърди.
Като авторите на теорията посочвали при каква националност по колко % въздух преминават през различните носни проходи.
Но наблюденията на притежателите на различни носове показали, че:
• Носовете на жителите на Африканския континент и коренните обитатели на Севера по структура на вътреносовите структури и по форма са в по-голяма степен, отколкото носовете на европейците, и например, жителите на страните на Кавказ;
• Индивидуалните особености на структурите на носовете играят значителна роля;
• Основният въздушен поток върви по общия носен ход.
2. Митове за невнимателни лекари
При много хора носовата преграда от раждането или поради травми не е идеална. Степента на изкривяването може да бъде различна.
В повечето случаи кривата преграда изобщо не пречи на човек да се наслаждава на живота. Но с годината и с всяка остра хрема структурата на лигавицата постепенно се променя.
Там, където на нея се оказва голямо въздушно натоварване, и се разраства. И човек, който е дишал леко цял живот, постепенно започва да забелязва своето дишане и да усеща, че носът му е запушен.
И чувайки лекар да му казва за изкривена преграда, стига до заключението, че всички предходни лекари, преглеждащи носа му са били лоши специалисти.
Всъщност по-рано състоянието с изкривената по рождение преграда и лигавица не е давало повод за безпокойство.
3. Митът за дълбокото дишане
Съществува погрешно мнение, че да дишаш дълбоко е полезно, защото тогава в организма попада повече кислород. Но трябва да се има предвид, че организмът на човека умее сам да регулира своите потребности и да съблюдава баланса между въглеродния диоксид и кислорода.
В норма кислородът в кръвта е 95-98% от максимално възможния обем. И няма накъде да расте.
Затова при дълбоко дишане в кръвта попада и въглероден диоксид – и това е лошо кръвоносните съдове се свиват, постъпването на кислород към тъканите се нарушава. В резултат се развива хипоксия.
4. Редовно промиване на носа
Има хора, които смятат, че е полезно промиването на носа, но това е уникална саморегулираща се система с множество защитни механизми, и една от тях е слузта.
