Е-тата...Вече почти на всеки етикет на гърба на някой продукт в супермаркета присъства тази голяма буква, последвана от някакви цифри: Е202, Е249, Е322, Е953 и т.н.
Варианти много, обяснения малко. Кои са Е-тата, от които трябва да се пазим и защо? Как вредят те на здравето ни? Е-тата се разделят в няколко групи, но в следващите редове ще разгледаме ефекта на 5-те най-опасни и най-широко разпространени Е-та у нас.
1. Оцветителите
Най-широко разпространените представители на тази група са рибофлавинът, хлорофилите и консервантите, разделящи се на органични и неорганични, като по-често използваният вид са първите.
Това са така добре познатите ни Е101 (рибофлавин), Е140 (хлорофил), Е200-Е203 /едни от най-много използваните консерванти – сорбинова киселина/.
Тази група служи за придаване на специфичен цвят и мирис на хранителния продукт. Външният вид е най-често това, което продава в наши дни и Е-тата оцветители се грижат той да бъде подобаващ и привлекателен.
Въпреки че могат да се извличат и от природата, напоследък все повече и повече оцветители биват произвеждани по синтетичен път.
2. Емулгаторите
Няма как да не сте попадали на всеизвестното Е471 – най-широко разпространеният емулгатор по етикетите на какви ли не млечни продукти - сирене, кашкавал и т.н.
Емулгаторът се използва най-вече при тях, тъй като неговата основна цел е да осигури направата на смес от мазнина и вода – две неща, които няма как да се смесят по естествен път.
Въпреки че съществуват някои натурални емулгатори от рода на пчелния восък, ланолина и различни видове смола, този който виждаме на гърба на продуктите е Е471 – емулгатор, получен след изключително добра преработка на растителни мастни киселини.
Освен като смесващ агент, той действа и антиплесенно, придава по-добър вид на хранителния продукт и го предпазва от остаряване и разваляне.
3. Подсладителите
Тук започва голямото изброяване –фруктоза, захароза, малтоза и т.н. Заместващи чистата бяла захар и придаващи на храната онзи сладък натрапчив вкус те всъщност вредят в пъти повече от така наречената оригинална „бяла смърт“.
Получени по неестествен път, те не се обработват от организма ни и веднага ни се лепят на проблемните зони, когато ги приемаме в излишък.
Много по-добър вариант е, когато ни се яде нещо сладко да хапнем малко мед или ако толкова искаме да е вредно, да си направим домашен кекс, поръсен с колкото си искаме захар.
Много по-полезен е от глокозо-фруктозния сироп, сорбитола или аспартама, съдържащи се в онова толкова малко шоколадово десертче.
4. Овкусителите
Най-широко разпространените от групата на усилвателите на вкуса са мононатриевият глутамат и различните нуклеотиди. Това са едни от най-опасните Е-та, които задължително трябва да избягваме.
По-добрият вкус е гарантиран, но на отвратителната цена на появата и развитието на зависимост към дадената храна, преяждане и пристрастяване.
Всичко това от своя страна води до покачване на теглото и натрупване на мазнини. Най-често срещаният овкусител – натриевият глутамат е по-известен под името Е621. Открива се най-вече в полуфабрикатите и разбира се, любимите на всички ни бързи храни.
5. Стабилизаторите
Най-често се изписват на етикетите на хранителните продукти с числата от 400-500. Най-известните са Е414 – или по-точно гума арабика и Е478 – карагинаните.
И действат по такъв начин, че пречат на развалянето на храната. Те се намират в почти всяка опаковка на щанда с шоколадови десерти в магазина.
Да се изчистим напълно от приема на Е-та е невъзможно в наши дни, но когато сме информирани, това което можем да направим е поне да ограничим приема им. Ще помогнем на организма си много – с останалото той ще успее да се справи.
