Вчера нежната половина на човечеството отбеляза своя 8 март.
Но тази дата е известна не само с половите различия.
Вчера започна третото столетие, от момента в който на света се появи стетоскоп.
На 8 март 1817 г. френският лекар Рене Теофил Гианцинт Лаенек за първи път използвал този инструмент, който днес има всеки лекар.
Какво е това стетоскоп, по какво се различава от фонендоскопа и не трябва ли и обикновените хора да се обзаведат с този забележителен предмет?
Стескоп – до какво води деликатността на лекаря
Лекари от всички времена са се интересували от звуците, които издава човешкият организъм.
Анализ на пулс, характер на кашлица, преслушване на болния чрез полагане на ухо към неговото тяло – аускултация.
Всички тези методи активно са се използвали от лекари за поставяне на диагноза.
През 1816 г. към доктор Лаенек се обръща неговата позната – Жакмин Аргу, която била негова пациентка по повод прекаран сърдечен пристъп.
Многогодишното познанство довело до взаимна симпатия между лекар и пациентка.
Ако се вярва на легендата, от професионализъм, Лаенек не сложил ухо на разголеното тяло на дамата, а използвал сгъната под формата на тръба тетрадка.
И бил поразен от силата и разнообразието на чутите от него звуци.
Лаенек незабавно опитал новият метод на изследване върху пациентките от своята клиника.
И бързо стига до извода, че измененията в състоянието на сърцето и дихателните пътища ще звучат по различен начин, тоест това знание може да се използва за диагностика.
Така на бял свят се появява цилиндърът, както сам го нарича Лаенек...
А на 8 март 1817 възниква остра необходимост от неговото използване. 40-годишна жена страдала от затлъстяване и оток на белите дробове.
Заради наднорменото тегло лекарят не успял да проведе пълноценно изследване с обичайни методи, и тогава Лаенек използвал цилиндъра.
Това обаче не спасило болната, медицината все още не разполагала с възможности за справяне с тези тежки състояния.
Но аутопсия потвърждава поставената с помощта на цилиндъра диагноза.
След няколко подобни случаи Лаенек представя своята разработка на заседание на Академията на науките.
Дървото било признато за най-добрия материал за производство на новия инструмент.
Самият Лаенек не смятал за необходимо така да го нарича, но в лекарските среди започнали да наричат по най-различни начини – сонометър, медицински клаксон и др.
В резултат Лаенек измисля сам название, което се е запазило и до наши дни.
Стескоп е производно на гръцките думи „стетос“ и „скопео“ – наблюдавам.
Истината обаче се оказва, че не е достатъчно да чуваш, трябва и да разбираш чутото.
Стетоскоп за дома – проблеми с интерпретацията
Ако тонометри, глюкомери, термометри отдавна се превърнаха в обичайна част от нашата домашна аптечка, то фонендоскопи все още няма във всеки дом.
Но необходимо ли е?
В един от интернет форумите преди време се разгоря бурна дискусия сред бременните жени, които искали да чуят сърцето на своето бъдещо дете.
Но това се оказва доста трудна задача.
Дори професионалните фетални стетоскопи и дори в напреднала възраст позволявали на бъдещите майки да се насладят на бурното къркорене на своя корем.
Напомняме: дамите не планирали поставянето на диагноза, тяхната цел била само да се чуе сърцебиенето на плода.
Но дори и това не се оказва лесна задача, тъй като стетоскопът в ръцете на неспециалист е безполезен.
