Споротрихоза представлява кожна инфекция, причинена от гъбичките Sporothrix schenckii. Този инфекциозен организъм е много близък до този, който се съдържа в остарелия хляб или маята, която се използва за приготвяне на бира.
Също така гъбичката се открива най-често в тръните на розовите храсти, сеното, торфения мъх, клоните и почвата.
Следователно инфекция по-често засяга градинарите, фермерите и изобщо хората, боравещи с рози, мъх, сено и почва. Понякога животни като кучета или коне могат да се заразят.
Заболяването често се обозначава от по-старите автори като болест на хората, боравещи с рози, защото неговата честота е била по-висока сред хора, които живеят в близост до растящи рози.
Това се дължи на обстоятелството, че гъбичките най-често са по тръните на розата и в тора и в почвата, които се използват за култивирането на тези растения. И лесно проникват в кожата на човека през раничките, които правят розовите тръни.
Какви са симптомите?
След като гъбичните конидии /спори/ проникнат в кожата чрез нараняванията, предизвикани от тръни, одрасквания или по друг начин, възможно е да е необходими от няколко дни до месеци на инфекциозните организми да предизвикат инфекция.
Първият симптом е появата на твърда подутина /възел/, чиито цвят може да варира от розов до почти лилав. Възелът обикновено е безболезнен и само леко чувствителен.
С течение на времето подутината може да се развие в отворена рана /язва/, от които може да изтича бистра течност. В други случаи могат да се образуват мицетоми.
Мицетомите са местата, в които от лимфата през синусните пътища изтичат гранули, в които се съдържат организмите причиняващи инфекцията.
Нелекувани язвата и възела могат да станат хронични и да не се променят с течение на години. В около 60% от случаите гъбичката се разпространява по лимфните възли.
С течение на времето се появяват нови подутини по заразената ръка или крак. Този процес може да продължи с години. В много редки случаи, инфекцията може да се разпространи и да засегне и други части на тялото.
Гъбичката може да инфектира ставите, костите, белите дробове и тъканите около мозъка /гъбичен менингит/. За щастие, толкова генерализирана гъбична инфекция се развива само при хора със супресирана имунна система. Но при тези случаи заболяването застрашава живота и е много трудно за лечение.
Симптомите са прогресивни. Първоначалните места на инфекцията не са видими. С напредването на инфекцията се развиват и лезии, които са разположени по последователно по една линия и лимфните канали се заразяват.
Лечение на споротрихоза
Лечението зависи от това доколко се е разпространила гъбичката в тялото на заразения и общото му здравословно състояние.
• Когато инфекцията е само по кожата – традиционно се лекуват с наситен разтвор на калиев йодид и това лекарство се прилага 3 пъти дневно в продължение на 3 до 6 месеца, докато всички лезии изчезнат. Кожни инфекции могат да бъдат лекувани с интраконазол до 6 месеца.
• Инфекция на костите и ставите – те са много трудни за лечение и рядко се повлияват от действието на калиев йодид. Интраконазол често се използва за лечение в продължение на няколко месеца или дори до 1 година.
Медикаментът амфотерицин се прилага също, но може се приема само венозно. Но това лекарствено средство има
повече странични ефекти и може да се наложи да се прилага в продължение на много месеци.
• В литературата се споменават и алтернативни методи за лечение – фунгицидни билки като смирна, масло от чаено дърво, екстракт от цитросуви семена, зехтин и чесън, се прилагат директно към заразената кожа. Въпреки че само се предполага за ефекта на тези билки, все пак има и няколко проучвания, които го потвърждават.
