Описание
Ангиоедем представлява оток на дълбоката дерма и подкожните тъкани. Обикновено представлява остра мастоцидна клетъчно-медиирана реакция, причинена от излагане на алергени като лекарства, отровни вещества, храни, полени или животинска косми.
Състоянието също може да представлява остра реакция на АСЕ инхибитори; наследствено или придобито разстройство на активирането на комплемента.
Основният симптом е подуване, което може да бъде и сериозно. Диагнозата се поставя чрез изследване.
Лечението се извършва чрез ограничаване на подуването в дихателните пътища, както и премахване или избягване на алергена и лекарства за намаляването на подуване, например Н1 блокери.
Отокът, обикновено локализиран, е поради повишената съдова пропускливост и екстравазация на интраваскуларната течност.
Познатите медиатори на повишения съдов пермеабилитет – пропускливост, са:
• Мастоцитните клетки, получени от медиатори например хистимин, левкотриени, простагландини;
• Брадикинин и получени в процеса на комплента медиатори;
Мастоцитните клетки, получени от медиатори са склонни да повлияят на слоевете на повърхностната кожна тъкан.
В тези зони медиаторите предизвикват уртикария и пруритус /сърбеж/, като по този начин съпътстват мастоцидна клетъчно-медиирано подуване.
Когато обаче набъбването на подкожните тъкани е брандикинин-медиирано, дермата обикновено е пощадена и уртикария и пруритус /сърбеж/ не се проявяват.
В някои случаи, механизмът и причините за състоянието не могат да бъдат установени. Няколко от възможните причини – блокери на калциевите канали и фибринолитиците са без открит механизъм.
А понякога една причина с известен механизъм се пренебрегва клинично и се отхвърля.
Ангиоедемът може да бъде остър или хроничен – продължаващ повече от 6 седмици. Съществува и наследствена форма.
Какви са симптомите?
Отокът често асиметричен и леко болезнен. Често засяга лицето, устните и/или езика и може да се появи и на гърба, на ръцете, краката или по гениталиите.
Подуването на горните дихателни пътища може да доведе до респираторен дистрес и хрипове. Но стридорът може да бъде сбъркан с асматичен.
Също така е възможно да настъпи пълна обструкция на дихателните пътища. Едем на червата може да предизвика гадене, повръщане, колики, коремна болка и/или диария.
Другите проявления на състоянието зависят от медиатора:
• Мастоцидно клетъчно-медииран едем
Развива се няколко минути до няколко часа. Може да бъде придружен от други прояви на остри алергични реакции, например сърбеж, уртикария, зачервяване на лицето, бронхоспазъм и анафилактичен шок.
• Брадикинин-медииран едем
Развива се от няколко часа до няколко дни. Не е съпътстван от други прояви на алергични реакции.
Лечение на ангиоедем
• Поддържане на отворени на дихателните пътища;
• Когато състоянието е мастоцидно клетъчно-медиирано, се прилагат антихистамини, а понякога се използват кортикостероиди и епинефрин;
• Когато подуването е свързано с АСЕ инхибитор, се използва С1 инхибитор концентрат;
• При рецидивиращата индиопатична форма се прилага антихистамин перорално;
Осигуряване на пропускливостта на дихателните пътища е с най-висок приоритет. Когато състоянието е мастоцидно клетъчно-медиирано лечението бързо предизвиква намаляване на отока на дихателните пътища.
Но ако подуването е брадикинин медиирано, отокът намалява повече от 30 минути след началото на лечението. Затова се налага при това състояние се ендотрахеална интубация, а ако засегне и дихателните пътища се използва епинефрин.
Лечението се състои също в премахване или избягване на алергена и използване на лекарства, които облекчават симптомите.
Ако причината за състоянието не може да бъде открита, тогава се препоръчва спиране на всички видове несъществени лекарства, които приемат пациента.
При мастоцидно клетъчно-медиирано подуване на дълбоката и другите подкожни тъкани, лекарствата, които могат да облекчат симптомите са Н1 блокерите като преднизона.
