Синдромът на Мюнхаузен представлява психическо разстройство, характеризиращо с умишлено инсцениране, симулиране или самостоятелно предизвикване на нараняване или заболяване, с основна цел останалите хора да се отнасят със засегнатия като с болен.
Синдромът е наименован на немския военен барон фон Мюнхаузен, който пътувайки разказвал за въображаемите си подвизи. В началото на втората половина на XX век Ричард Ашън за пръв път използва термина, за да опише поведението на хора, ходещи от болница в болница, измисляйки си различни заболявания.
Терминът често се използва взаимозаменяемо със симулативно разстройство. За симулативно разстройство се определя всяко заболяване, което е умишлено предизвикано с основната привличане на внимание, свързано с влизането на засегнатия в ролята на болен.
Синдромът най-точно описва хора, които имат хронично симулативно заболяване с предимно физикални симптоми, въпреки че в литературата се съобщава и за ментални такива.
Какви са симптомите?
Засегнатите от синдрома умишлено предизвикват появата или преувеличават симптомите. Възможно е те да лъжат за съществуването на симптоми или да предизвикат клинични изяви като причинят увреждане на собственото си тяло.
Също така страдащите от синдрома могат да се опитват да променят резултатите от тестовете като замърсяват например пробите от урина с биологичен материал, така че да се окажат болни. Признаците и симптомите на синдрома могат да се изразяват в следното:
• Драматична анамнеза за тежко заболяване, често с противоречиви детайли за здравословния проблем.
• Симптомите се вписват в диагнозата твърде съвършено или липсата на признаци, които да са свързани с оплакванията на пациента, например няма признаци на обезводняване, когато засегнатият се оплаква от диария и повръщане.
• Симптомите се изменят или се обострят след започване на лечението.
• Желание за подлагане на прегледи, тестове и изследвания;
• Нежелание за споделяне с настоящия лекар за предишните специалисти, които са го лекували или за семейството и приятелите.
• Налични при физикален преглед на много хирургически белези.
Какви са причините?
Причините за синдрома са неизвестни. Някои изследователи предполагат, че това представлява механизъм на личността за защита срещу сексуалните и агресивните импулси.
Други смятат, че това представлява форма на самонаказание. Определяне на точната причина е трудно, защото хората със синдрома, не са открити и откровени за състоянието си, което прави научните изследвания върху тях почти невъзможно.
Лечение на синдром на Мюнхаузен
Първоначално, медицинското обслужване на хората със синдрома е насочено към облекчаване на твърдените симптоми и на всяко извършено нараняване за предизвикване на симптомите. Лечението е трудно, тъй като хората често не са склонни да признаят, че страдат от психическото разстройство.
Лекуващият лекар трябва да бъде много внимателен с назначаването на инвазивни диагностични тестове или операция, но същевременно трябва да се опита да не пропусне сериозни клинични състояния.
Медикаменти за лечение на синдрома могат да бъдат използвани само ако са налице съпътстващи заболявания или състояния.
Инхибитори на обратното захващане на серотонина могат да бъдат полезни при хора с този вид психическо разстройство, които също често имат съпътстваща депресия или поне теоретично такава.
Възможно е да се назначи терапия с леки дози психоптици, при условие, че пациентът има съпътстващо гранично личностно разстройство.
Хората със синдрома могат да предизвикват или да развият истински заболявания, изискващи хирургична намеса, но по-нататъшни хирургични интервенция трябва да бъдат извършвани с повишено внимание.
