Синдром на Стивънс-Джонсън представлява рядко, но сериозно заболяване на кожата и лигавиците. Обикновено се дължи на реакция или инфекция.
Често синдрома започва с грипоподобни симптоми, последвани от появата на болезнен червен или пурпурен обрив, който се разпространява по кожата и се появяват и мехури. Тогава най-горният слой на засегнатата кожа умира.
Синдромът представлява спешно състояние, което изисква хоспитализация.
Лечението се фокусира върху премахването на основната причина, контролиране на симптомите и предотвратяване на усложнения.
Възстановяването от заболяването може да отнеме седмици или месеци в зависимост от тежестта на състоянието. Ако то е било причинено от лекарства, се налага преустановяването на техния прием за постоянно.
Какви са симптомите?
• Подуване на лицето;
• Набъбване на езика;
• Уртикария;
• Болки по повърхността на кожата;
• Червен или пурпурен кожен обрив, който се разпространява за няколко часа или до няколко дни.
• Поява на мехури по кожата и лигавиците на устата, носа, очите и половите органи.
• Отделянето на епидермиса;
Ако сте развили синдрома, то няколко дни преди обрива да се появи, е възможно да де появят следните първоначални негови признаци:
• Фебрилитет;
• Възпаление на устата и гърлото;
• Отпадналост;
• Кашлица;
• Парене на очите;
Кога да потърсите спешна медицинска помощ?
• При подуване на лицето;
• При безпричинна болка, която се усеща по значителна част от кожната повърхност;
• При подуване на езика;
• При развитие на копривна треска;
• При започване на отлепването на епидермиса – най-горния кожен слой.
Какви са причините?
Синдромът на Стивън-Джонсънс е рядка и непредвидима алергична реакция. Лекуващият лекар е възможно да не бъде в състояние да определи точната причина, но обикновено клиничното състояние се дължи на реакция на тялото на медикаменти или на инфекция.
Лекарстви и терапия, които могат да станат причина за синдрома са:
• Лекарства за подагра като алопуринол;
• Болкоуспокояващи като например ацетоминофен, ибупрофен, напроксен натрий;
• Лекарствени средства за борба с бактериални инфекции като пеницилин;
• Антиконвулсанти и психоптици;
• Лъчева терапия;
Инфекциозни причини:
• Херпес – инфекция с херпес симплекс или херпес зостер вируса;
• Пневмония;
• HIV;
• Хепатит;
Лечение на синдром на Стивън – Джонсънс
Заболяването изисква хоспитализация най-често в интензивно отделение или отделение по кожни изгаряния.
Първата и най-важна стъпка при лечението е да се прекрати приема на всякакви лекарства, които биха могли да бъдат причина за тежката алергична реакция.
Понеже е трудно за кратко време да се определи кой точно медикамент е причина за реакцията, лекуващият лекар може да прекратите приема на всички несъществени за пациента лекарства.
Поддържаща терапия
При настаняването в болница се прилага терапия, която да стабилизира състоянието на пациента, която най-често се състои в:
• Вливане на течности и хранене с течна храна – загубата на част от кожата може да доведе до значителна загуба на течности от тялото и затова приемът на допълнителни количества е важна част от лечението. Ако обаче пациентът не може да приема храна и вода през устата, му се поставя тръба през носа до стомаха /назогастрална тръба/, чрез която се извършва вливането на течности и хранителни вещества.
• Грижа за образувалите се рани по кожата – хладни, влажни компреси ще спомогнат за успокояване на кожата около мехурите, докато те се излекуват.
Лекарствена терапия
• Болкоуспокояващи за облекчаване на болките и дискомфорта;
• Медикаменти за успокояване на сърбящата кожа – антихистамини;
• Антибиотици, когато причината за заболяването е бактериална инфекция.
• Лекарства за намаляване на възпалението на кожата – локални стероиди.
Ако бъде открита причината за синдрома и съответно бъде отстранена или излекувана и алергичната реакция бъде спряна, нова кожа започва да се формира над засегнатите зони след няколко дни. При тежки случаи възстановяването може да отнеме няколко месеца.
