Преждевременно стараене, хронични заболявания, неизлечими болести, увреждания на органи…
Как да възстановим човешкия организъм до идеално състояние?
Първите стъпки в тази посока са вече направени.
Избягване на неконтролируемото делене
Днес често чуваме словосъчетанието „регенеративна медицина“.
Що за област е това и колко е достъпна?
Регенеративната медицина – това е фундаментална и приложна наука.
Основната ѝ задача е регенерация на всякакви органи или тъкани на човека, висяща необходимост за съвременната медицина.
Вече има достижения в областта на кардиологията, например, как да се помогне на сърдечния мускул да се възстанови след инфаркт.
Възстановяването на хрущялите, на гръбнака и изобщо на всякакви увреждания на организма, е задача на стволовите клетки.
Но са необходими изследвания, фундаментални знания за техните функции, как могат да се програмират и препрограмират.
Основната особеност на стволовите клетки е, че могат да се делят неограничен брой пъти, за разлика от всички останали.
В това ли е основният проблем?
Сега изследователите се опитват да избегнат неконтролируемото делене на клетките.
Това е принципно важно, защото то е характерно на един вид клетки – ракови.
При използване на стволови клетки е висок риска от онкологични заболявания.
Важно е да се научим да управляваме механизма на естествена гибел на клетките.
Тогава щеше да е възможно включване и изключване на процеса на заместване на тъканите или на органа.
Програмирана клетъчна смърт - зададено от самата природа
„Механизъм на клетъчна гибел“ звучи плашещо.
Какво е това и опасно ли е?
Това е напълно естествен процес.
Майката-природа е предвидила механизъм рано или късно в клетката да отключва процес на самоунищожение в резултат на реализация на генетична програма.
Обърнете внимание – не организмът като цяло, не органът се самоунищожава, а клетката.
Например, ако разгледате на снимки човешки ембриони, ще видите, че те нямат отделни пръсти.
За да се формират такива, е необходимо да загинат ненужните клетки.
Т.нар. програмирана клетъчна смърт е познава вече повече от 100 години.
Но до 70-те години учените не ѝ обръщат особено внимание.
Сега по тази тема има истински бум, всяка седмица се появяват поне по 500 публикации.
Вече е ясно, че ако успеем да контролираме апоптозата, победата над рака ще бъде все по-близо.
Ще накараме раковите клетки да унищожават сами себе си или ще научим съседните да ги унищожават.
В организма протича постоянен процес: клетките се делят, изпълняват функцията си, след това загиват, за мястото им се готвят нови.
Ако балансът се наруши, какво ни застрашава?
Има множество заболявания, които възникват, защото загиват повече клетки, отколкото трябва.
Например, причината за болест на Алцхаймер, Паркинсон, Хънингтън – прекалено бързо отмиране на мозъчни клетки.
Някои хематологични, имунни и инфекциозни заболявания са също свързани с ускорената гибел на едни или други клетки.
Ако пък клетките не загиват с достатъчна скорост, възниква друг проблем – оцеляват увредени, дефектни клетки, които при норма трябва да бъдат унищожени.
Това води до развитие на тумори, автоимунни заболявания.
Проблемът е, че белтъците, които регулират гибелта на клетките изпълняват в организма и други нормални функции.
Тоест не можем просто да ги добавяме и премахваме като детайли на конструктор, без да увредим здравите клетки.
Създадената от природата регулация на клетъчна смъртност е много сложен механизъм.
Сега учените се стараят да разберат сигналните пътища, които отключват процеса на клетъчна гибел.
