В съвременния свят човек няма време да се замисли за ежедневието си, а да не говорим за миналото.
Темпото на живота доста се ускори, и родословното дърво за много хора звучи като някакво остаряло понятие, което няма никакво отношение към забързаното ежедневие.
Но познаването на историята на собствения род е едно от най-увлекателните занимания, които да окажат влияние на съдбата на човека.
Днес съставянето на генеалогично дърво е доста скъпоструваща услуга.
Защо децата трябва да познават родословното дърво на своето семейство?
Ще бъде ли полезно за малко дете да научи за своите далечни предци?
Това значително ще разшири неговия кръгозор.
Всички деца се вълнуват от въпроса откъде са се появили?
От тях възникват и други – откъде са се появили мама и татко, баба и дядо.
Детето ще остане много изненадано, когато научи колко човешки съдби са се вплели една в друга, за да дадат началото на неговия живот.
Родословното дърво отговаря на много интересни въпроси.
Защо семейството е получило именно тази фамилия, какви по професия са били предците, какво положение са имали в обществото?
Изучаването му може да се сравни с кратко историческо разследване.
Множество предположения, които могат да се потвърдят или да не се потвърдят са семейни тайни, всичко това ще накара детето да се почувства част от едно цяло.
Колко подробно могат да разкажат родителите за своя род?
Богатото и подробно родословно дърво изисква искрено и мащабно участие на всеки член на семейството.
За съжаление, възрастните знаят много само за своите родители, но когато стане въпрос за прабаби и прадядовци представите им са доста смътни.
Ограничени в тази толкова важна информация се оказват и децата.
Ситуацията още повече се усложнява, ако детето е расло в сиропиталище или в приемно семейство.
В този случай е много вероятно изобщо да не може да получи информация за своите биологични родители или поне за майка си.
В останалите случаи много зависи от това дали подобни въпроси не са табу и колко е силна връзката с роднините.
В едни семейства е прието да се събират всички роднини поне веднъж на големи празници като Нова година, Великден.
Други пък предпочитат да се отделят и да поддържат отношения само с най-близките.
Не трябва да се допуска спорове да стават причина за прекратяване на общуването между роднини.
Понякога заради стар конфликт връзката между членовете се прекъсва за дълги години, макар и никой да не може да си спомни каква е била тяхната същност.
Подобни инциденти затрудняват съществено възстановяването на родословното дърво.
Баба и дядо – основните информатори
За съжаление, малко от нас могат да се похвалят, че се познават със своята прабаба или прадядо.
Не всеки успява да достигне до дълбока старост. Затова и основните източници на информация, която можем да получим от първа ръка, това са бабата и дядото.
Много често старите хора имат отлична памет за събитията, случили се доста отдавна.
Те добре помнят своите родители и други роднини.
Тяхното детство най-вероятно е било в годините след Втората световна война.
Няма нищо странно в това детето да иска да научи повече информация за семейната история и да засипва баба с въпроси.
Ценността на семейните албуми много деца разбират не веднага, а след като пораснат.
