Инфекциозни заболявания, съпровождащи се със засягане на различни отдели на централната нервна система, се наричат невроинфекции.
На първо място в клиничната картина при всяка форма на невроинфекция излиза общият интоксикационен синдром, допълващ се с менингеални признаци, нарушения на циркулацията на ликвора или вегетосъдови разстройства.
Това какви признаци ще преобладават при конкретната инфекция, пряко зависи от вида на възбудителя, а също и от засегнатия отдел. Прогнозата при въвличане в патологичния процес на централната нервна система е винаги сериозен.
Това заболяване изисква колкото се може по-ранно начало на лечение, което ще позволи свеждането до минимум на риска от възможни усложнения.
Невроинфекции – заболеваемост, рискови фактори
Честотата, в която се срещат невроинфекции сред населението е доста голяма.
Според статистиката, около 40% от всички неврологични заболявания са обусловени от въздействието именно на инфекциозната флора.
При този патологичен процес е възможно да се срещнат абсолютно всички възрастови групи, независимо от пола.
В структурата на невроинфекциите най-често се откриват възпалителни процеси от страна на обвивките на главния мозък, предизвикани от бактериална или вирусна флора.
Според различни причини, разпространението на тези инфекции е от 5 до 20 случая на 100 000 души население ежегодно.
Възбудителят, който води до развитието на невроинфекции, може да проникне в организма по най-различни пътища.
В преобладаващия брой случаи като източник на патогенната флора е болният или безсимптомен носител.
Различни вирусни и бактериални възбудители могат да се предават посредством на въздушно-капков път.
Също в редица случаи тази инфекции се развива при пренос на патогенна флора в организма с помощта на контактно-битов път. Като пример могат да се приведат полиовирус, предизвикващи възникване на полиомиелит.
Понякога формирането на тази болест протича при реализация на хранителен или воден път на заразяване.
Отделно следва да се спомене за инфекциозни заболявания, предаващи се по полов път.
Някои видове такива възбудители, например, бледна трепонема, също може да доведе до засягане на централната нервна система.
Форми на невроинфекции
Класификацията на невроинфекцията е изключително обширна.
Съществуват основни форми, които се открояват въз основа на видовата принадлежност на възбудителя, засегнатия отдел на централната нервна система и т.н.
Първата форма е представена от енцефалити. В този случай инфекцията предизвиква възпалителни изменения непосредствено във веществото на главния мозък.
Най-често е свързан с представителите на вирусната флора. Втората форма това са менингити.
Тяхната основна разлика е в това, че патологичният процес се локализира в твърдата или меката обвивка на мозъка. В зависимост от характера на възпалителната реакция менингитите биват серозни и гнойни.
Във вид на отделни форми са изнесени абсцесите, локализиращи се в областта на главния мозък. Тяхното възникване е свързано с въздействието на инфекциозната флора.
Симптоми, възникващи при невроинфекции
Симптомите при тези инфекции могат да се различават съществено.
На практика при всички присъства общ интоксикационен синдром, който включва повишаване на телесната температура обикновено до фебрилни стойности, силна слабост, обилно изпотяване.
Понякога треската е толкова изразена, че се допълва с нарушения и до загуба на съзнанието.
Диагностика и лечение на болестта
Първо тази болест може да бъде заподозряна въз основа на комплексен неврологичен преглед.
Задължително се провежда общ клиничен и биохимичен кръвен анализ. Откриването на възбудителя с помощта на бактериологично или вирусологични изследвания.
Етиотропното лечение при тази инфекция се състои в използването на противовирусни, антибактериални или противогъбични препарати.
