Всяка седмица в новините се появяват огромни заглавия как учените се открили нова молекула, която ще окаже ключово влияние на лечението на неизлечими болести или на нещо подобно. Надеждите за ново вещество не се оправдават винаги.

Нова напълно непозната молекула ще ни лекува

Повечето методи на лечение са безопасни и ефективни само когато се назначават само при назначаване в необходимото време и при изключително точни дози.

При твърде ранно или твърде късно приемане, в прекалено голямо или в прекалено малко количество, всяко вълшебно хапче може да стане неефективно или опасно.

Това може да е индивидуално за всеки човек. Затова и лекарите често не са в състояние да дадат отговор как, кога и до колко ще сработи терапията.

Сега екип от биоинженери от Калифорнийския и от Вашингтонския университет предлага невероятно красиво и удачно решение на този проблем.

Първият инструмент на медицината от ново поколение е LOCKR.LOCKR – това е нов белтък, който не наподобява на нищо, което е виждано по-рано.

Обикновено биотехнолозите използват в своите научни трудове срещащи се в природата белтъчни молекули, които само се синтезират в лаборатория. Но LOCKR няма аналози в природата. LOCK е биотехнология, която е измислена и създадена от хора от начало до край.

Безпрецедентни нива на контрол

Тази технология осигурява безпрецедентни нива на контрол на взаимодействие на белтък с други компоненти на клетките. Позволява решаването на проблеми, до които учените не са могли да стигнат в миналото.

По своята структура LOCKR напомня на цилиндър, в който е скрита молекулярна ръка, която може да управлява всеки клетъчен процес.

Най-простите възможности за приложение – това е направляване на молекулярния трафик вътре в клетките, разрушават се специфичните белтъци или да се инициира процес на самоунищожение на клетките.

Механизмът на действие е такъв, че ръката LOCKR остава скрита, докато молекулата не бъде приведена в действие. Както следва и от названието на самия белтък, цилиндърът не се отваря, докато не срещне молекулярен ключ – белтък, разработен от учените, за да може да влезе идеално в „ключалката”.

При липса на ключ LOCKR бездейства и по никакъв начин не влияе на клетките.