Всички деца понякога са невъздържани и агресивни. Това поведение е предизвикано от неудовлетворени желания, криза на съзряването, конфликти в семейството.
Родителите също трябва да знаят, че също може да се предизвика не само от особености на характера, а също е устойчив признак на поведенческо разстройство, което е с название опозиционно предизвикателно разстройство.
Детето, което страда от неговите проявления, е най-често враждебно към околните и не слуша родителите си - постоянно игнорира техните молби.
Как възрастните могат да отличат поведенческите отклонения от лошото настроение на детето и справедлив гняв?
Поведенческо разстройство при деца
Този вид поведенческо нарушение не се среща при деца в тийнейджърска възраст, а е присъщ за малки деца и за предучилищната възраст.
Опозиционното предизвикателно разстройство може да се появи при дете на 3 години, и след това на 4-6.
Детската избухливост и несдържаност още не са причини за тревога на родителите. Диагнозата опозиционно поведенческо разстройство може да се постави само от специалист, който снема анамнеза за детския характер, заболявания, особености и наблюдения.
Как диагнозата се отличава от криза
Почти всички родители знаят, че детето, което преживява криза на възрастта, е с неустойчиво поведение. Избухва пред околните, бунтува се, трудно може да му се даде указание, тъй като прави всичко обратното.
Разликата между диагноза и поведенчески характеристики почти винаги се отличава по това, че болестта винаги е в прогресиращо състояние.
Обикновената избухливост на детето се сменя с периоди на затишие и на спокойствие. При поява на нов раздразнител възниква отново.
Признаци на разстройство:
- Загуба на самообладание;
- Раздразнение, гневни изблици;
- Проявление на тъга и обида;
- Навикът да се спори по повод и без, дори съвсем да не се разбира предметът на спора;
- Демонстративен отказ от молбите на възрастни – родители, роднини, учители, независимо от това дали молят за нещо дружелюбно или изискват;
- Съзнателно желание да се правят постъпки, които предизвикват раздразнение и ярост от страна на другите хора.
- Склонност към отмъстително поведение.
При опозиционното предизвикателно разстройство детето винаги се намира на пика на активността. То може да се държи гневно, грубо, раздразнително няколко месеца.
Продължителността на агресивното поведение е основната разлика е основната разлика на заболяването от възрастовите проявления, сред които негативизъм и упорство на 3-годишна възраст, адаптация към училищно обучение, труден период на пубертета.
Психолозите разграничават 3 степени на поведенческо разстройство.
- Слабо – агресивните признаци се проявяват при дете в една житейска сфера, например, само у дома или в училище.
- Средно – негативните симптоми са активни в няколко области.
- Силен – детето се държи несдържано и гневно, почти винаги във всяка ситуация с различни хора.
Отклонения в поведението като физическа агресия, асоциално поведение – кражба и жестокост изключват поставянето на точна диагноза и са признак на други поведенчески и личностни нарушения.
Причини за разстройства на поведението при детето
Психолози и други специалисти, които изучават детските поведенчески нарушения, казват, че явни причини, които да са предизвикали това поведенческо нарушение, не съществуват.
Проявяват се като комплекс от фактори, предизвикващи появата на разстройство. Сред тях са генетични особености, темперамент на детето, особеност на нервната система.
Възпитателният фактор също има важна роля. Емоционалното и физическото насилие в семейството, прекомерно строга дисциплина, игнориране на детските потребности, липса на близост между деца и родители предизвикват поведенческо разстройство.
Профилактика на поведенчески нарушения при деца
Опозиционно предизвикателно разстройство се поддава на лечение, но родителите трябва да знаят, че могат да предпазят детето, ако своевременно разпознаят неговите фактори, които застрашават неговата личност.
Например, към поведенчески разстройства са предразположени деца, които растат в следните условия:
- Прекалено строго отношение от страна на родителите;
- Липса на контрол, когато децата са оставени на самотек и правят каквото си искат;
- Пренебрегвани детски чувства, емоционално отчуждение;
- Дисциплина в семейството, която няма последователност – родителят, в зависимост от своето настроение, първо позволява на детето всичко, а след това всичко му забранява и го ограничава максимално.
Най-добрата профилактика на болестта – това е отстраняване на всякакви рискови фактори за формално функциониране на детската психика и пълноценно общуване с родителите.
