Израелски учени от Университета Бар-Илан доказват, че под действието на стреса се промяна количествения състав на чревните бактерии, които на свой ред стимулират имунните клетки и се повишава риска от автоимунни заболявания.
Стресът кара чревната микрофлора да вреди на имунитета
Смята се, че автоимунните заболявания се развиват в резултат на сложното взаимодействие на генетичните фактори на околната среда. Известно е, че между имунната система и микробиома – бактериалната общност, която обитава организма, има тясна връзка. Тази връзка учените решават да проверят.
В изследването участвали 2 групи мишки. Тези от първата ежедневно се излагали на стрес от срещата си с агресивни доминиращи индивиди. Друг тип контакти те нямали.
След 10 дни се оказва, че животните, излагали се на стрес са с повишена концентрация на бактериите Bilophila и Dehalobacterium, които в значително количество се срещат в червата при множествена склероза.
Постоянният стрес води до активация на бактериални гени, свързани с агресия по отношение на организма на домакина, която включва процеси като подвижност, растеж на клетки, а също и предаване на сигнали между тях.
Бактериите с такива активирани гени най-често се разпространяват по други части на тялото, като се включват лимфните възли и се предизвиква реакция на имунната система.
Изследване на лимфните възли на мишките, изложили се на стрес, също показва увеличаване на патогенните бактерии в тях и като следствие, повишение на съдържанието в тях на Т-лимфоцити, които имат принос за развитие на автоимунни заболявания.
Активността на патогенните бактерии се повишава от стрес
Стресът повишава активността на редица чревни патогенни бактерии, които започват активно да се разпространяват по тялото на човек и да предизвикат автоимунни реакции.
При изследването мишките са изложени на аналогични условия както и хората – стресът от срещата с началници и с техните претенции, вследствие на което нараства броя на чревните бактерии, които изменят функционирането на имунната система.
При много напрегната ситуация в работата, свързана с претенции на ръководството, не трябва да забравяме да си припомняме, че след края на работния ден – в 17 или в 18 часа, всичко това вече ще е зад гърба ни.
