Нима това е възможно?
Възможно ли е да има прекалено много добри последствия?
Да. Особено, ако става въпрос за задача, която ви отвращава – колкото по-голяма награда ви обещават, толкова по-трудна става за изпълнение.
Защо така се случва и какво да правим?
Може ли да има твърде много мотивация?
На пръв поглед, колкото по-силно мотивиран изглежда човека, толкова по-добри резултати постига.
В интернет се натъкваме на тренинги, които ни учат по-силно и по-бързо да се мотивираме.
Рафтовете на книжарниците са пълни с популярна литература на тази тема.
Но защо неизползваната карта за фитнес изглежда, сякаш ни упреква, макар и проектът „фигура на мечтите“ да е бил разписан по дни.
А вдъхновяващи картинки са разлепени из стените на дома.
В работата хората не си изпълняват плана, въпреки огромните бонуси.
Детето така и не се научава да си подрежда стаята, макар и да сте му обещали нещо, ако започне да го прави.
Всъщност зависимостта „мотивация-резултат“ не е толкова проста.
Още през 20-ти век американските психолози Р. Йекс и Д. Донсън по експериментален път извеждат законът за оптимална мотивация.
Първоначалното нейното повишение помага за подобряване на резултата, мотивацията стига до оптимум. Това е нивото, при което постигаме най-добри резултати.
Но след оптимума резултатът започва да се понижава с нарастването на мотивацията.
Това е свързано с факта, че напрежението, предизвикано от мотивацията, се превръща в движеща сила на нашата дейност.
Но твърде силно напрежение забавя тази дейност.
Навярно много хора усещат това действие върху себе си.
Една от най-нагледните сфери е обучението
Когато преподавателят каже на изпита: „Ако отговориш на следващия въпрос, получаваш 6“.
Но внезапно забравяме всичко, което сме учили няколко нощи подред и онова през семестъра.
Някои си спомнят, че в училище най-малко им е вървял предметът, който е бил най-важен за родителите.
Строгите диети, по време на които ни се яде сякаш повече шоколад – също е пример за твърде висока мотивация.
Оптимумът мотивация не е нещо универсално.
При всеки човек, при всяка нова задача е индивидуално.
Но има и нещо общо – за простите задачи е необходима висока мотивация, а за сложните ниска.
Например, ако обещаете на детето куче/велосипед/таблет за 6 по математика, която ненавижда и трудно разбира, шансовете, дори за 5 намаляват.
Но ако същото обещание се отнася за английски, за който предмет само малко не му стига за 6, тогава шансовете за най-високата възможна оценка се увеличават значително.
С математика ще помогне разговор от типа на: „Радвам се на твоите високи оценки по математика, но дори и да не успееш да се представиш отлично, няма да се разстроя много“.
За да не се превръща информацията от статията в теоретичен товар, помага следното упражнение.
Помислете и запишете, в какви проекти на живота ви, бихте искали да постигнете най-високи резултати.
Към всеки проект напишете отговори на вашите въпроси?
1. Този проект труден ли е за вас?
2. Ако проектът е лесен, достатъчно ли сте мотивирани за него?
3. Ако ли не – какво може да ви мотивира по-силно?
Намаляване на сроковете на проекта, междинният контрол, допълнителните бонуси според резултатите?
4. Ако проектът ви изглежда труден, не е ли твърде висока мотивацията ви?
Можете ли да я намалите до оптимум?
Например, да си дадете повече време, отдръпвайки се от стратегията „всичко или нищо“.
