След преживян силен стрес е напълно нормално човек да се чувства тъжен, подтиснат, тревожен и затворен в себе си. Това е напълно естествено и с времето отшумява постепенно.
Когато обаче чувството стане перманентно и не отминава с времето, може би става въпрос за посттравматично стресово разстройство.
Може би всеки, който се намира в тази ситуация, си мисли, че никога няма да може да върне нормалния си живот, но всъщност с малко подкрепа и усвояването на някои умения за справяне с тревогата ще се почувствате много добре по-скоро, от колкото предполагате.
Какво представлява посттравматичното разстройство?
Обикновено, както вече казахме, това състояние се проявява след травматично преживяване. Най-често сред събитията, които го причиняват, е войната.
Въпреки това, обаче, този вид разстройство може да развие всеки, който е преживял голям стрес, както и хора, които просто са станали свидетели на травматизиращо събитие или такива, които са “събрали парчетата” след това.
Сред най-сериозните фактори за развитието на посттравматично стресово разстройство са събития като война, автомобилна или самолетна катастрофа, природно бедствие, терористична атака, загуба на любим човек, изнасилване, отвличане, травма в детството и много други.
Как да различим обикновения стрес от посттравматиното стресово разстройство?
В началото такава разлика не може да се направи, защото симптомите на стрес са съвсем нормална реакция след травматизиращо събитие. При повечето хора обаче след дни или седмици се наблюдава постепенно подобрение, дори и със съвсем малко, ден след ден.
При хората с посттравматично стресово разстройство, обаче, симптомите не намаляват, дори обратното - има реална възможност те да се засилят.
Симптоми
Някои от симптомите на посттравматичното стресово разстройство могат да бъдат:
- изживяване отново и отново на травматичното събитие;
- избягване на неща, които могат да напомнят за травмата;
- увеличена тревожност и емоционална възбуда;
- усещане за повторно изживяване на събитието;
- избягване на дейности, места, чувства и други, които могат да припомнят на човека за травмата;
- загуба на интерес или радост от живота;
- усещане за ограничено време - пострадалия не се интересува от учене, кариера, създаване на семейство;
- трудно заспиване;
- трудна концентрация;
Освен тези, има и много други симптоми, но тук сме изброили някои от най-често срещаните.
Как да си помогнем сами?
Възстановяването на човек с посттравматично тревожно разстройство може да бъде доста дълъг процес, а засегнатият ще трябва да мобилизира цялото си търпение и последователност.
Лечението няма да направи чудо за една нощ, нито пък травматичните спомени ще изчезнат внезапно. Въпреки това, вие имате голяма сила що се отнася до възможността да намалите стреса и тревожността.
Едно от важните неща, които можете да направите, е да се върнете към социалния си живот, дори и да ви се струва много трудно.
Важно е да не прекъсвате връзката с истинския живот и връзката с хората, които ви обичат. Подкрепата на близките ви хора може да е от решаващо значение в случая.
Започнете да практикувате техники за отпускане - йога, медитация, постепенна мускулна релаксация. Когато тялото ви се отпусне, това ще повлияе и на душевното ви състояние.
Прекарайте малко време сред природата. Нейната чистота и непринуденост ще ви заредят с енергия и ще ви помогнат да направите голяма крачка към възстановяването на душевния си мир.
Морето, планината или някое езеро в гората - няма значение, всичко това ще ви помогне по свой си начин. Добре е ако сте активни докато сте сред природата.
Например можете да обходите някой красив маршрут или да се изкатерите до някой планински връх. Освен това самото откъсване от средата, в която се намирате, ще ви помогне.
Как да помогнем на член на семейството, който е в такова състояние?
На първо място, ако е подтиснат, дистанциран или рязък не го приемайте лично. Представете си колко може да му е тежко на него. Ако не желае да разговаря с вас не си мислете, че нещо с връзката по между ви не е наред.
Най-вероятно човекът просто страда и не желае да общува с никой. Опитайте се да създадете около човека приятна обстановка - красиви картини, приятни вкусове и аромати. Никога не знаете кое може да му помогне да се върне към нормалния живот.
Въвличайте от време на време страдащия в социални контакти - среща на кафе с приятели може да повдигне настроението му.
