Джинджифилът, познат още с названията исиот и имбир, е многогодишно грудково растение, разпространено в тропичните климатични зони на следните страни – Индия, Япония, Китай, остров Шри Ланка и в повечето държави от Централна Америка.
Имбирът принадлежи към групата на подправките и една от първите внесени в Европа от Далечния Изток. Употребяват се корените на растението.
Джинджифилът има множество сортове, всеки от които се отличава по:
• По цвят, както на кожата, така и на вътрешната част при разрез. Понякога цветът на кожата варира от бяло до жълто-кафяво, а сърцевината – от светложълта до почти оранжева. Най-екзотичните грудкови корени могат да са с яркозелен цвят с жилки със наситен светлосин цвят.
• По миризма джинджифилът може да се доближава до тази на пресни подправки, цитруси или керосин.
• По формата и дължината на грудковите корени имбирът може да приеме формата на юмрук, но е възможно и да бъдат кръгли, продълговати или сплескани.
Но независимо от формата, цветът, мирисът, джинджифилът винаги има характерен пикантен вкус.
Хранителна стойност на 100 грама джинджифил
• Белтъчини – 9.1 грама;
• Мазнини – 5.9 грама;
• Въглехидрати – 58.2 грама;
• Минерални соли – 4.8 грама;
• Вода – 9.4 грама;
• Калоричност – 347 килокалории;
В 100 грама сурови джинджифилови корени се съдържат 80 килокалории, а в сухите – 347. Употребата на имбир в големи количества може да стане причина за покачване на теглото, поради високото съдържание на въглехидрати в него.
Полезни свойства
При използване на пресен корен от джинджифил е необходимо външната му обвивка да се премахне много внимателно, тъй като в най-горния слой на тази подправки се съдържат най-много полезни вещества.
Също така, следва да се отбележи, че специфичния мирис на тази подправка лесно се абсорбира от дървени повърхности, затова при нейното рязане и настъргване трябва да се използват метални, керамични или стъклени повърхности.
Чаят от джинджифил е показен за хора с нарушена функция на храносмилателната система /при гадене, запек и лошо храносмилане/ и при пристъпи на болков синдромпри гастрит.
Лекарите назначават на бременните жени със силна и продължителна токсикоза слаб чай от имбир. Също този чай спомага за укрепване на имунитета, за понижаване на телесната температура при фебрилитет и за облекчаване на болезнените усещания в мускулите при вирусни заболявания на горните дихателни пътища.
Антиоксидантното действие на чая от джинджифил позволява прочистването на организма от натрупали се токсини и други остатъчни вещества от метаболизма, при което се нормализира обмяната на веществата и кръвното налягане.
От имбира може да се направи и тинктура, която при продължително престояване на тъмно и хладно придобива по-концентриран състав.
Джиджифилова настойка се прилага за прочистване на кръвта, намаляване на теглото, повишаване на зрителната острота и за подобряване на функцията на половите органи и на мъжете и на жените и като тонизиращо средство при умствено и физическо натоварване.
Етеричното масло от джинджифил се използва широко в козметиката, ароматерапията и при масажите. При външна употреба маслото от имбир оказва загряващо действие на меките тъкани, усилва кръвообращението, облекчава мускулните и ставни болки.
Противопоказания
Джинджифилът е нискоалергенен по своите свойства и практически няма противопоказания. Чаят от имбир не е желателно да се употребява от жени във втория триместър на бременността, от хипертоници по време на хипертонична криза, както и в период на обсторяве на стомашно-чревни заболявания.
