Къпината е многогодишно храстово растение, принадлежащо към род Малини, семейство Розоцветни. Разпространено е в северните и умерените географски ширини на Евразийския континент, в иглолистни и смесени гори, в алувиалните долини /в които почвите са плодородни/ и в лесостепната зона.
Къпинови градини почти няма, затова хората, обичащи тези плодове, се налага да разчитат на благоволението на природата и така по-добра реколта от тези диворастящи плодове.
Къпиновият храст започва да цъфти в средата на юни и това продължава през цялото лято. На едно и също растение едновременно се срещат цветове, незрели и зрели плодове. Къпината е по-плодородна от диворастящата малина.
В самия разгар на летния сезон клоните на храста могат и да се пречупят под тежестта на големите зрели къпинови плодове. Опитните пчелари знаят, че цъфтящият къпинов храст е отлично медоносно растение.
Къпините не са толкова сладки, затова те се харесват на любителите на по-киселите храни.
Хранителна стойност на 100 грама къпина
• Белтъчини – 1.5 грама;
• Мазнини – 0.5 грама;
• Въглехидрати – 4.4 грама;
• Минерални соли – 0.7 грама;
• Вода – 88 грама;
• Енергийна стойност – 31 килокалории;
Къпината е диетична и нискокалорична храна, тъй като в суров вид в 100 грама от нея се съдържат общо 31 килокалории. Замразените къпини се отличават с повишено съдържание на въглехидрати, а тяхната калоричност е 64 килокалории на 100 грама, а тази на консервираните е 92 килокалории.
Прекомерната консумация в такъв вид на къпините може да стане причина за затлъстяване.
Полезни свойства
Къпините съдържат пълен комплекс от хранителни и лекарствени вещества, сред които са захароза, глюкоза, фруктоза /до 5%/, лимонена, винена, ябълкова, салицилова и други органични киселини, витамини от група В, аскорбинова киселина, токоферол, провитамин А, минерални вещества – соли на калий, мед и манган, дъбилни и ароматни съединения, пектин, баластни вещества и други макро- и микроелементи.
Също в къпиновите плодове присъстват такива минерални вещества като натрий, калий, калций, магнезий, фосфор, желязо,никел, мобилден, хром, барий, ванадий, кобалт, стронций и титан.
Листата на къпиновия храст са богати на дъбилни вещества /до 20%/ , /основно левкоцианидини и флавоноли/, витамин С /аскорбинова киселина/, аминокиселини и минерални вещества.
Семената на къпините съдържат 12% масло с високо съдържание на мазнини.
В народната медицина пресните къпинови плодове се използват за укрепване на организма и за насищането му с витамини. При атеросклероза е полезно яденето на къпини във всякаква форма, тъй като консумацията им подобрява състава на кръвта.
Къпиновите листа стимулират храносмилателните процеси. С отварата от тях лекуват екзема и възпаление на кожата, прилага се и при патологичен климакс, за облекчаване на болките в гърлото при ангина, възпаление на сливиците и стоматит.
Отварата от клоните на къпината е показна при невроза на сърцето. Къпиновите плодове са полезни при адхезионна болест, която възниква в резултат на операция.
Настоят на листата на къпиновия храст притежава ранозаздравяващи, противовъзпалителни, потогонни и диуретични свойства. Използва се също и при разстройства на нервната система и сърдечно-съдови заболявания.
При възпаление на горните дихателни пътища и белодробен кръвоизлив е полезно да се пие отвара от корените и листата на къпиновия храст. А при захарен диабет могат да се консумират неограничени количества къпинови плодове.
Противопоказания
Къпиновите плодове не се препоръчват при заболявания на стомаха и тънкото черво, по-добре е да се пие сок. При повишена стомашна киселинност не трябва да се пие повече от 1 чаша къпинов сок.
