Училището е не само място за получаване на знанията, написани в учебниците, но и огромно поле за социални уроци.
За съжаление, такива уроци далеч невинаги преминават без конфликти, и съвсем немалко деца предпочитат да решават проблемите с юмруци.
Повод за използване на сила може да бъде кавга, неудачна шега, приятелско пререкание, прераснало в сериозна битка, и много друго – особено на тийнейджърите им е много трудно да контролират емоциите си и още повече да определят какви са възможните последствия от постъпките си.
Често „битият“ се оказва не по-малко виновен от този, който го е набил.
Но съвсем не са малко случаите, когато ученикът става жертва на немотивирана агресия. Тогава побоят бива аргументиран с най-нелепи аргументи – като цветът на блузата или формата на шапката, противният глас, неподходящ ръст, странни увлечения, твърде висок или нисък интелект, лоши от гледна точка на нападащия постъпки и прочие, и прочие.
Но обикновено основната причина за побоищата е опитът за утвърждаване на собственото превъзходство над по-слабия противник.
Към кого да се обръщаме?
В никакъв случай „въоръжените“ конфликти между децата не трябва да бъдат игнорирани. Особено, ако не става дума за размяна на няколко шеговити юмрука или шамара между приятели, които след 30 минути вече са се помирили, а за целенасочени издевателства и побоища.
Обърнете се устно и писмено заявление към класния ръководител и към директора – съгласно разпоредбите на българския наказателен кодекс училището отговаря за всички свои възпитаници, докато се намират на негова територия.
Също така педагозите трябва да са уведомени, ако ученик е станал жертва на побой извън училищния двор.
В зависимост от тежестта на ситуацията можете да се ограничите с това, като оставите на ръководството на учебното заведение да вземе мерки, или пък да подадете жалба в полицията.
В нея е необходимо подробно да опишете случилото се, да посочите имената и външността на участвалите в побоя, трябва да си набавите направление за медицинско освидетелстване.
Побоят е престъпление по Наказателния кодекс и извършилият го носи не само наказателна, но и гражданска отговорност за нанесените имуществени и неимуществени вреди.
Какво не трябва да се прави?
Проблемът да се решава със сила. Да, изглежда по-лесно и просто – един от родителите да отиде и да набие насилниците на детето като разплата за това, което са му сторили, и в изблика на гнева това ще изглежда най-естественото и ефективно решение.
Но живеем в правова държава, и принципно не би трябвало да е възможно да пребиваме когото и да било, дори и ако той е виновен.
Нито да бием, нито да заплашваме, нито да оскърбяваме непълнолетните, техните родители и педагози – в противен случай защитникът може да бъде привлечен под наказателна отговорност.
Така че законните варианти са два – мирно проблемът да се реши в рамките на училището или да се подаде жалба в полицията или направо в прокуратурата, която да прецени дали има основания за образуване на досъдебно производство.
Но какво да правим по-нататък?
С пострадалото дете е необходимо да се обърнем към детски психолог. Опитният специалист ще помогне на детето да се научи да преодолява страха и неувереността си пред подобни ситуации, да се ориентира в причините за конфликта.
Важно е да се покаже на детето, че вие сте родители и сте винаги готови да го подкрепяте.
