Постоянно си обещаваме, че няма да чакаме до последно, за да си платим данъците или да приключим с курсовата работа. Отлагаме смяната на маслото на колата.
Казвате на лекаря, че приемате лекарства, но всъщност вече отдавна не правите това. Винаги желаете да направите всичко това, но намеренията ви не съвпадат с действията ви. Мислите си, че сте твърде мързеливи? Това не е така, и ето защо.
Добро поведение, което дори не осъзнавате
Хората са мързеливи същества. Всъщност така изглежда, когато човек види колко съвета и методи вече са измислени за борба с отлагането. Но ето нещо интересно – има много неща, които не ни мързи да правим.
Малко са тези, които гладуват, защото ги мързи да хапнат, или страдат от проблеми с бъбреците, защото ги мързи да отидат до тоалетна, или ги мързи да правят секс.
Това не се брои – ще кажете вие, и ще бъдете прави. В известен смисъл. Но ако отлагането е по-скоро изключение, отколкото правило, защото се чувстваме така сякаш всичко е наопаки, не е ли така?
Проблемът е в паметта, а не в особеностите на поведението. Например, най-вероятно ще помните семейната екскурзия от детството, ако родителите ви бяха забравили малкото ви братче на крайпътна бензиностанция.
Всеки ден ние вършим множество задачи, които просто не се запомнят, защото са толкова обичайни, че са се превърнали в част от нашия живот.
Ние правим това, което мислим за правилно днес и това, което смятаме, че е правилно в дългосрочна перспектива. В това няма нищо забележително.
Останалите неща забелязваме и с свързваме с прокрастинация.
Защо отлагаме едни дела, а не протакаме други?
Представете си, че това е вашата природа и е нужно, за да процъфтява човешкият род. Определено поведение на човека води до добри последствия, а друго до лоши.
Естествено вие желаете да се държите добре, но и тук има две възможности.
От една страна, можем да снабдим човешкия мозък със своеобразен компютър, който ще прави прогнози в зависимост от поведението. Така човек ще може да избира какво поведение ще му е от най-голяма полза.
От друга страна, вие просто можете да „хакнете“ съществуващата схема на реакции и да направите така, че доброто поведение да ви носи удоволствие, а лошото – не.
Най-често природата избира втори път. Лимбичната система е една от най-старите части на мозъка, и на много други видове, освен на човешкия, и е създадена, за да насочва организма към храната и да го пази от опасности.
Скоро природата разбрала, образно казано, как е необходимо да използва тази система, за да накара човек да извършва действия, които ще дадат положителен резултат в бъдеще.
Трябва само правилните постъпки да бъдат приятни тук и сега, а неправилните трябва да носят дискомфорт.
Мазните и сладките храни са толкова вкусни, защото в света, където е най-важно човек да намери храни и да оцелява, той има най-много шансове да живее и да се размножава.
Нашите предци се успявали да оцелеят, защото техните природни наклонности са им служили добре, подобрявайки шансовете им да се сдобият с потомство.
Как да мързелуваме още по-малко?
Но защо и досега продължаваме да имаме проблем с плащането на данъци, редовни физически натоварвания и прием на медикаменти?
Защото заобикалящата ни среда се е променила по-бързо от нашия мозък.
Пенсионните фондове, заседналият начин на живот, медикаментите, всичко това се е появило сравнително неотдавна. От гледна точка на еволюцията буквално мигновение назад.
