Една от най-популярните заблуди за ваксинацията гласи, че живакът във ваксините поразява детската нервна система и предизвиква аутизъм.
За да не се изкушават родителите да вярват на антиваксърски сайтове и на съмнителни форуми, ще се опитаме да проучим въпроса по-подробно.
Защо добавят живак във ваксините?
Живаксъдържащото съединение тиомерсал се добавя в инактивираните многодозови ваксини като консервант. Притежава противогъбични и фунгицидни свойства, за да препятства растежа на бактериите и гъбичките.
Многодозовите флакони се използват в много държави, тъй като заемат малко място при съхранение и водят до по-малки загуби – тези 2 фактора оказват значително влияние върху тяхната цена, която има значение за количественото осигуряване на имунизационния календар.
В много държави присъствието на консервант в инактивираните ваксини, които са във флакони за много дози, е задължително изискване на СЗО.
Тиомерсал е наистина с висока токсичност, но във ваксините неговото количество е толкова малко, че не е в състояние да причини вреда на здравето.
С ваксините в организма попада по-малко от 0.1% живак от цялото количество, което получаваме от други източници, включително и от околната среда,в която естествено се съдържа.
Освен във ваксините тиомерсалът може да се открие в състава на препаратите имуноглобулини, противоотрови, назални и очни капки, бои за татуировки и кожни тестове за алергени.
Днес тиомерсал се съдържа във ваксини против коклюш, дифтерия и тетанус, против хепатит В, хемофилна инфекция, бяс, грип и менингококови инфекции.
Световната здравна организация ги признава за качествени, безопасни и ефективни.
Ако тиомерсалът във ваксините е толкова безопасен, защо започнаха да се боят от него?
Безпокойствата по повод тази съставка започват през 90-те години, но опасенията имаха теоретичен характер.
Учените пресметнали, че общото количество живак, натрупващо се при планова имунизация на децата, може да превиши допустимото ниво метилживак в организма.
Но в тиомерсала се съдържа не метилживак, а етилживак, който бързо се разпада и не се натрупва в организма. 30 дни след имунизацията на детето количеството живачни съединения в кръвта се връща на нивата от преди ваксинацията.
Бързо изхвърляне на етилживака се потвърждава от всички анализирани изследвания, включително и в тези, в чиито участници били включени бебета с понижено тегло.
За да се изясни истината, експертите на СЗО внимателно проследявали научните изследвания за използване на тиомерсала.
И членовете на независимия наблюдаващ комитет на организацията стигнали до еднозначното заключение за липсата на каквото и да било въздействие на този консервант върху организма на човека.
До аналогични изследвания стигнали и други експерти – Медицински институт на САЩ, Американската педиатрична асоциация, Комитет по безопасност на лекарствените средства на Обединеното кралство и на Европейската агенция по лекарствата.
Може ли някак да се мине без съдържащи живак ваксини?
Може, но трябва да се имат предвид няколко важни нюанса.
1. Без консерванти ваксините с много дози могат да станат опасни.
През 1928 г. 21 деца били ваксинирани против дифтерия, но 12 от тях загинали от стафилококова инфекция. Причината за трагедията било липсата във ваксината на вещество, потискащо размножаването на бактериите.
2. Освен тиомерсал като консерванти за ваксините се използват феноксиетанол и фенол, но замяната на консервантите може да промени ефективността и безопасността на препарата, който се прилага като ваксина.
3. Живите ваксини не съдържат от съдържащия живак консервант не защото са по-качествени, а защото този консервант може да унищожи активните им съставки и имунитет да не се сформира.
