Антибиотиците достатъчно силни, че да унищожат една значителна част от полезните чревни бактерии - пробиотиците, също така могат да спрат растежа на нови мозъчни клетки в хипокампуса, дял на мозъка, свързан с паметта, това показва изследване върху мишки, публикувано наскоро в американско медицинско издание.
Изследователите също разкриха как функционират специфичен вид бели кръвни клетки, които служат за комуникация между мозъка, имунната система и червата.
Учените установили, че продължителното лечение с антибиотици може да повлияе на мозъчната функция. Но пробиотиците и физическите упражнения могат да балансират пластичността на мозъка и трябва да се разглеждат като възможност за реално лечение.
Ръководещият проучването учен Сузане Асу Улф за първи път намира улики, че имунната система може да повлияе на състоянието и на растежа на мозъчните клетки чрез изследване на Т-клетки, които провела преди около 10 години.
Но няколко проучвания разкриват връзката от мозъка към имунната система и обратно към червата.
В новото изследване учените дали толкова антибиотици на група мишки, че на практика унищожават всички техни полезни чревни бактерии.
В сравнение с групата гризачи, на които не били давани антибактериални препарати, мишките, загубили своите полезни бактерии се представили по-зле на тестовете за паметта и било наблюдавано нарушаване на процеса на неврогенеза – нови мозъчни клетки, в част от хипокампуса, където обикновено се формират нови мозъчни клетки през целия живот на индивида.
Същевременно при мишките с отслабена памет и загуба на неврогенеза било наблюдавано понижено ниво на белите кръвни клетки, и по-точно на моноцити, маркирани като Ly6Chi, в мозъка, в кръвта и в костния мозък.
Така изследователите тествали дали наистина този вид моноцити стоят зад измененията в неврогенезата и паметта.
В друг експеримент, изследователският екип прави сравнение между мишки, нелекувани с антибиотици, чиито чревни бактерии са на нормални нива, но с ниски стойности на специфичния вид моноцити или заради генетични особености или в резултат на лечение с антитела срещу този вид бели кръвни клетки.
И в двата случая, при гризачите с понижени нива на този вид моноцити се установяват нарушения на паметта и неврогенезата, както при мишките в другия експеримент, в който бяха загубили полезните си бактерии.
Освен това, след като изследователите заменили загубените моноцити след лечението с антибиотици, тогава се наблюдавало подобряване на паметта и на неврогенезата.
За щастие, нежеланите странични ефекти от антибиотиците могат да бъдат компенсирани. Мишките, които получавали пробиотици или които се упражнявали на колело, и получавали същевременно антибиотици върнали паметта и неврогенезата в нормално състояние.
Ръководителят на проучването останал впечатлен от това колко силно пробиотиците действат върху специфичния вид моноцити, служещи като комуникатор между мозъка, имунната система и червата.
Но още един от резултатите на изследването заслужава внимание. Докато пробиотиците помогнали на мишките да върнат паметта си, фекалните трансплантации за възстановяване на полезните бактерии в червата, не са имали ефект.
Този факт бил изненадващ как нормалната фекална трансплантация възстановила чревните бактерии, но пък не спомогнала за възвръщането на нормалния процес на неврогенеза, посочва Улф.
Това може би показва, че антибиотиците директно въздействат върху мозъчната функция, и по-точно на формирането на нови мозъчни клетки, без да влияят на червата.
За да установи това обаче са необходими експерименти с миши зародиши, които са без чревна флора.
