Всички възпалителни процеси на стомаха могат да се разделят на гастрити и гастропатии.
Терминът „гастрит“ съответства на възпаление, при което се засяга лигавицата на стомаха.
Гастропатията е състояние, при което вътрешната повърхност на стомаха не е засегната, или е слабо увредена от възпаление.
Но има увреждания и регенерация на епителни клетки.
Под застойна гастропатия се подразбира нарушение на моториката на стомаха и процесите на преминаване на храната по храносмилателния тракт.
Причини за застойна гастропатия
• Прием на лекарствени средства, сред които нестероидни противовъзпалителни средства;
• Тумор на панкреаса, предизвикващ повишени нива на гастрина в кръвта;
• Цироза на черния дроб и портална хипертония, съпровождащи се с кръвоизливи;
• Изгаряне – предизвиква язва на Курлинг;
• Тежки травми на главата;
• Рефлукс на жлъчка – попадане на жлъчка от дванадесетопръстника в стомаха;
Рискови фактори
• Алкохол и цигари;
• Хронични заболявания, над 60-годишна възраст;
• Пептична язва, възникваща под въздействието на стомашния сок;
• Безконтролен прием на болкоуспокояващи, противовъзпалителни и препарати за сваляне на температурата;
Симптоми на застойна гастропатия
Първоначално симптомите е възможно и да нямат ясни проявления, които да сигнализират за заболяването.
Впоследствие започва да се проявява с цял комплекс от диспептични явления – гадене, понякога повръщане, отслабване на апетит, слабост.
В случай на дуоденогастрален рефлукс се появяват болезнени усещания при палпация на корема, тежест в стомаха, езикът е обложен с жълт налеп.
Първи признаци на заболяването се проявяват често вече на етапа на усложненията под формата на стомашни кръвотечения.
Възможно е да възникнат обичайните за гастрита симптоми, проявяващи се с тежест в стомаха, киселини.
Форми
Заболяването се подразделя на 2 вида:
• Лека степен, при която стомашната лигавица прилича на мозайка, а вероятността от възникване на кръвотечения е от 3 до 30%.
• Тежка, на фона на мозаечната лигавица присъстват дифузни червени петна и подлигавични кръвоизливи, рискът от кръвотечения е от 40 до 60%.
Диагностика
Отличителна черта на заболяването е атипичните симптоми, което затруднява диагностиката.
Действията на лекаря при поставянето на диагнозата се основават на общоклинични методи – снемане на анамнеза, преглед на пациента.
Но основният метод, който позволява да се постави точна диагноза, инструменталната и диференциалната диагностика.
Съпоставят се и се анализират всички данни, получени от изследванията.
Диференциална диагностика
Не е лесна задача, тъй като симптомите на заболяването се преплитат с други патологии на гастродуоденалната област.
Фиброгастродуоденоскопията дава възможност визуално и с помощта на биопсия да се постави точната диагноза.
Най-характерният признак на заболяването е увеличеният обем на лигавицата, но окончателно се потвърждава диагнозата от взетия материал за биопсия.
Тези изследвания помагат за диференциация на заболяването от полипоза на стомаха.
Лечение на застойна гастропатия
Най-често заболяването е с вторичен характер, затова и лечението трябва да бъде насочено към изкореняване на причините.
Лекарствените средства, които се назначават са множество – блокери на Н2-хистаминови рецептори, антациди, цитопротектори, антибиотици и препарати, подобряващи циркулацията на кръвта.
Задачата на лекаря е да подбере ефективно средство, което има най-малко странични въздействия върху организма на пациента.
Основна е ролята в лечението на лекарствата, блокиращи образуването на солна киселина.
Най-ефективните са инхибиторите на протонната помпа.
Тези препарати блокират ензим, участващ в секрецията на солна киселина.
За възобновяване на образуването са необходими до 18 часа.
След края на курса на лечение блокадата продължава още седмица.