Посещението при зъболекар за много хора е сравнимо с героична постъпка.
Буквално пред кабинета в паметта изплуват предишни посещения, звука от машинката, миризмата на лекарства и, разбира, болката.
В съвременната дентална медицина лечението е безболезнено.
Но понякога зъболекарите нарочно ни причиняват болка и с наслада на истински садист ни предупреждават за това.
С какво се обосновават подобни действия?
Каква роля играе реакцията на болка при поставянето на диагноза?
Защо се налага упойката да се отложи?
Периодонтит и кариес – колкото близки, толкова и различни
В мрежата се разпространяват множество вицове как лекарят пита къде точно ни боли, а след това нарочно притиска посоченото място, за да ни заболи още повече.
В денталната медицина субективните усещания в тандем с прегледа дават възможност за поставяне на правилна диагноза.
Това са и основните инструменти за изследване на зъболекарите.
Въпреки че външно и дори по симптоми различните дентални заболявания могат да бъдат много сходни, необходимото лечение трябва да е различно.
Това налага провеждането на някои стоматологични тестове, допълнителни методи за изследване и реакция на пациента под формата на болка помагат за поставяне на правилна диагноза.
Следователно става възможно провеждането на качествено лечение.
Най-ярък пример за сходни по симптоми, но различни по механизъм на развитие патологии, може да се смятат средният кариес и хроничен периодонтит.
За да стане по-ясно:
• Среден кариес е, когато патологичният процес се намира в пределите на дентина и емайла;
• Периодонтит
Това е възпаление, формиращо се като усложнение на кариеса, когато бактериите и токсините са увредили и „убили“ пулпата и са се съсредоточили в тъканите на периодонта.
Хроничното протичане на периодонтит се съпровожда с периоди на обостряне, за които е характерна остра болка, и периоди на затишие, когато няма никакви оплаквания.
На пръв поглед, какво му е сложното – как може да не се различава среден кариес и периодонтит, след като и дълбочината на увреждане е различна.
За да се избегнат грешки и усложнения, зъболекарят нарочно причинява болка, тази универсална реакция, която позволява избягване на грешки.
Упойка по-късно
Упойката е обезболяване, което позволява лечението да стане по-комфортно и безболезнено.
Но понякога зъболекарят нарочно започва лечението без упойка, но защо?
Същият пример за диференциална диагноза между среден кариес и хроничен периодонтит е, дори още по-подходящ.
Във всеки зъб има т.нар. болезнени зони, при действието на които възниква съответна реакция на болка.
Една от тези зони е мястото на съединението между дентина и емайла.
По тръбичките на дентина се предава болков импулс към пулпата.
Това е причината при среден кариес да възниква болка.
Ако става въпрос за периодонтит, когато пулпата е загинала – болка няма, следователно диагнозата се потвърждава.
Ако се направи упойка, то болковата чувствителност се губи, и впоследствие е възможно да възникнат грешки в лечението.
Съществуват и други начини за диференциална диагностика между кариес и периодонтит, но именно този метод е най-информативен.
Има и други случаи, при които упойка може да се сложи само в определени етапи на лечението или лекарят отлага нейното поставяне.
Лечението на повърхностен кариес и преправяне на предишна неудачна реставрация може да мине и без обезболяване.
Понякога упойка не се поставя и при по-сложно лечение, например, по време на лечение на коренови канали.
При преминаване и пломбиране на кореновия канал и излизане на инструмента под върха на корена възниква болка, това може да е някакъв сигнал за зъболекаря.
