Някога ни е било интересно и скъпо всичко, което се е случвало в живота на половинката.
Споделяли сме си впечатления и преживявания, бързали сме да порадваме един друг.
Защо с времето започваме да ценим само практическите изгоди и комфортът на съвместния живот?
И как това разрушава съюза?
Макс светил от щастие, на срещите с приятели той можел да говори само за новата си любов.
Неотдавна се запознал с нейното семейството и се радвал колко му е провървяло.
Според него тя била изключителна жена, в какво се изразявало това, попитал го приятел.
„Виждате ли как общува“ – споделял Макс своите впечатления с голямо удоволствие.
Тя била толкова внимателна, способна да изслушва и да помага. Обожавали я и децата, и животните.
Във всичко виждала най-доброто. А как се е смеела. До нея мъжът се чувствал щастлив.
Година преди това Макс преживява тежък развод по решение на бившата му вече жена, тя казала, че повече не го обича и го напуснала. Тогава попитали Макс дали я обича и той отговорил утвърдително.
Но въпросът с какво му е толкова скъпа, мъжът отговорил, че е прекрасна майка и се грижи за семейството. Благодарение на нейната помощ не му се е налагало да се занимава с битовите неща и да гради кариера.
Очевидно това било казано искрено, но по никакъв начин не отразявало истинските чувства и емоции. Той си спомнял всичко, което бившата му вече жена правела за него.
Сега, описвайки новата възлюбена, той говорел преди всичко какво означавала тя за него.
Когато негов приятел обърнал внимание на това, той се съгласява и отбелязал, че с бившата му жена престанали да се изслушват.
И това нямало как да се поправи.
Какво е това?
Това е моментът, когато мъжът започва да цени само грижите, които тя дава на него и на децата, но престава да вижда жената в нея.
Тя усеща, че за мъжа вече не е важно какво ѝ е на душата, най-важното е, че в семейството се поддържа обичайният порядък. Струва му се, че обича жена си, но отношението става прагматично.
Той я цени не за това, което иска в неговия живот, а за това, което прави.
Разбира се, би било несправедливо да виним за това само мъжете.
Жените с времето също забравят за качествата, които са ги накарали да се влюбят в мъжа.
Тогава започват да разглеждат съюза като малка корпорация с ясен устав и задължения от двете страни.
Най-честата причина, поради която неочаквано губим способност да се обичаме и уважаваме един друг, се крие в безкрайното вътрешно съревнование.
Кой сега е прав и кой е длъжен да отстъпи?
Достатъчно ли е да споделят с нас любов, топлина и внимание?
Не даваме ли повече, отколкото получаваме в замяна?
Партньорът се превръща в подвластен ресурс, който е длъжен да ни направи щастливи.
Но любов и щастие не е автоматично това, което автоматично ни дарява семейният съюз.
Самите ние трябва да ги инвестираме в брака.
Но вместо радостно и щастливо да дарява любов и внимание на любимия, ние започваме да се състезаваме с него, кой получава повече.
И ако на един от нас му се стори, че губи и получава недостатъчно, самият той престава да дава – загриженост, възхищение на партньора, желание да направи за него нещо приятно.
