В годината има 365 дни, в денонощието – 24 часа.
Но в колко от тях са заключени в нашите мисли?
Колко новини, тревоги, радости?
Къде е реалността и къде илюзията, защо времето препуска така бързо, а нашето възприятие на времето е винаги субективно.
В детството 3 месеца лятна ваканция ни се струват цяла вечност.
Но когато пораснем цели години минават като насън, не успяваме да мигнем, дори с око.
Времето като такова не се променя, независимо на колко сме години.
Защо така се променя неговото възприятие в нашето съзнание?
Може би, защото ние сме субективни същества, и времето за нас тече нелинейно?
То се движи от точка А до точка Б с постоянна скорост, а съществува в няколко измерения и може да се забави и да се ускори.
Живеем едновременно в нашето биологично време и във времето, свързано с важно за нас събитие.
Вината за това е на нашия мозък, смята невробиологът Марк Швоб и привежда за пример състояние на концентрация при решение на трудна интелектуална задача.
В такива моменти времето, сякаш спира: „Лимбичната ни система, центърът на емоциите, на чувствителността, временно се изключва”.
Не възприема околния свят, тъй като кората на главния мозък пропуска само важни сигнали.
Но и силните емоции могат да спрат навреме.
Докато очакваме любимия човек, минутите се превръщат в часове, но стига да се появи и усещането за време изчезва.
Механизмът в този случай е друг – активно участва пак лимбичната система, която образува огромно количество хормони.
Те действат като наркотик.
Възможно е субективната промяна на скоростта на протичане на времето да е свързана с промяната на ритъма на нашия живот.
Разменихме местата на почивка и активна дейност – сега работим през зимата, а си почиваме през лятото.
Но тези промени изискват адаптация, а това означава и повишаване нивото на стреса.
Хормоните на стреса, кортизол и катехоламини, се образуват в организма по-активно, карат ни постоянно да бързаме и предизвикват усещане за недостиг на време.
Времето в нашето съзнание се ускорява с възрастта.
Колкото повече остаряваме, толкова повече се обръщаме към спомените и към мислите за бъдещето, като съкращаваме продължителността на настоящето.
Разбира се, невробиологията не е в състояние да опише и да обясни субективността на възприемане на времето, но позволява най-малкото да разберем неговата сложност.
Както от гледна точка на биологията, така и от тази на философията единственият начин да забавим хода на времето, не да си даваме сметка.
Промяната на отношението към всеки конкретен момент от времето и собственото светоусещане за него, ние откриваме вечността пред себе си.
Мнението на психоаналитика
Ускоряването на времето е част от съзряването
Представата за времето се формира в процеса на съзряване.
Детето постепенно разбира, че съществува бъдеще и минало, а настоящето забележимо се съхранява в неговото съзнание.
Най-важният скок е в тийнейджърска възраст – разочарованието в резултат на неоправдани детски очаквания.
Тийнейджърът осъзнава, че никога няма да може да стане рицар и принц.
От този момент протичането на времето в неговото съзнание започва да се ускорява.
За да се сдобие със свое време, е необходимо да има вътрешни граници, които се залагат още в детството.
Те ни позволяват да не изпитваме прекомерна тревога от това, че не можем да отнесем своите желания към реалността на живота.
