Свикнали сме бабите и дядовците да глезят внуците, да им прощават пакости, да им дават бонбони, макар и към собствените си деца да са били много строги.
Защо се случва така?
Подобни наблюдения често споделят и самите баби и дядовци, и от техните пораснали деца.
Може би, усещането за особена топлота по отношение на внуците да е свързана с факта, че тази връзка не е могла да се опорочи от конфликти, както се е случило с вече пораснали деца?
Но означава ли, че това е голяма любов?
Разбира се, че не, просто бабите и дядовците обичат по друг начин – по-осъзнато и с по-вътрешно съгласие.
В начинаещата майчина любов на първо място е грижата, разрешаване на въпросите за безопасността и режима.
Не се е ли разболял? Не е ли прегрял?
Как да го сложим да спи, с какво да храним, кога да запишем на детска градина?
Грижата е сериозна работа, и детето може да попречи на майката в усвояването на новата роля.
Така както учениците пречат на учителката, която води своя първи урок: опитва се да изчисли правилно времето и да успее да обясни темата, на нея не ѝ е до децата.
При бабата грижата за детето не предизвиква тревоги, тези навици вече са станали автоматични.
Увереността, която идва с опита, прави бабите по-зорки.
Те вече се интересуват от вътрешния свят на детето, разбират и споделят неговите чувства.
А любовта на дядото е по-скоро – това е по-скоро любов и уважение.
Ако бащите поощряват повече към новото, възпитават храброст у децата, радват се на успехите и победите, то дядовците помагат за разбиране на причината за провалите.
Любовта към внуците има по-малко конкуренти, отколкото тази към децата.
Бабите вече не гонят кариера, животът им е достатъчно стабилен.
Децата не пречат на хората от старото поколение, дори напротив, с тяхното присъствие е много по-добре, отколкото без него.
Със своята енергия, откритост, любопитство към живота малките деца попълват дефицита на жизнени сили на бабата и дядото.
Но може ли да се каже коя любов е по-силна и по-важна?
Любовта-грижа, позволява на детето да оцелее, физически и социално.
Любовта-разбиране развива неговите чувства и умение открито да ги изразява, помага му да опознае себе си, да стане личност, да гради отношения с другите.
Обгърнати от тази любов децата изпитват по-малко натиск и се чувстват приети.
Разбира се, никоя от тези видове любов не съществува в чист вид, и във всички семейства се проявява по различен начин.
И бабите са прекомерно егоистични и тревожни, и майките често са мъдри и проявяват разбиране, много повече, отколкото техните собствени родители.
А има семейства, където изобщо няма любов.
В крайна сметка не е важно, от кого конкретно детето ще получи грижа и от кого вяра, че е обичано и ценено само по себе си, от родителите или от баба и дядо.
Най-важното е този просто да съществува.
И за да цари в отношенията между близките му възрастни разбиране и съгласие.
В забързаното ежедневие обаче повечето баби и дядовци са принудени да работят, което не им позволява да отделят много време на внуците.
А това коренно променя традиционния образ на добрата баба и добрия дядо, която обгрижват внуците.
