За да се намираме в хармония с околния свят, е важно да се научим да намираме и време да се погрижим за себе си. Защо това е нужно и какви действия да предприемем?
Когато в самолета на голяма височина внезапно се случи сериозна авария, се разхеметизира пътническия салон. В такъв случай пасажерите имат в запас общо 20 секунди, за да си спасят живота, като си сложат кислородна маска.
Стюардесите винаги предварително предупреждават, че маската във всеки случай трябва пътникът да я е сложил на себе си, а след това да помага на другите. Ако не успеете да обезопасите в отреденото ви време, чисто и просто ще загубите съзнание и ще загинете.
Ако пък първо се погрижите за себе си, то шансовете да помогнете на своето семейство и на близките ви да оцелеят нарастват в пъти. Пък ако се опитвате първо да ги спасявате тях, тогава никой може и да не оцелее.
Тук проблемът не е в героизма, а в обикновения здрав разум. Например, вашето дете може да започне да задава въпроси какво се случва наоколо, за какво изобщо да си слага маска, защо е в такъв цвят, защо виси от тавана и т.н. Ако вижда, че вече сте си сложили маска, най-вероятно ще повтори същото.
Или си се представете в друга ситуация – за да се поддържате във форма, редовно ходите на фитнес. Внезапно ваш близък постъпва в болница с тежка травма, и вие зарязвате всички свои ангажименти, за да бъдете до него.
Грижите се за пострадалия, отделяйки му цялото си свободно време и пренебрегвайки необходимостта да помислим и за собственото си здраве.
За всички тези месеци, докато вашият близък се бори с последствията от травмата, успявате да отслабнете до неузнаваемост, да съсипете стомаха си с постоянна суха храна и отгоре на всичко изпитвате постоянно нервно напрежение.
Настъпва момент, когато вземате твърде неочаквано, но вярно решение – отново започвате да се занимавате със спорт. Ще си кажете, защо?
Защото дълго време сте пренебрегвали собственото си здраве. Защото тежката травма на близък човек не е повод да сложите кръст на себе си.
Защото разбирате, че това да се грижите за себе си и за близките – това далеч не са взаимноизключващи се понятия.
Съществува много тънка граница между свръхопеката и това просто да бъдем полезни.
Понякога се грижим за още някого само защото се боим да останем насаме със себе си.
Когато видим някого с проблеми по-сериозни от нашите, веднага превключваме на тях. Позволяваме си да пренебрегнем собствените си трудности само защото сме твърде мързеливи и страхливи.
Постоянно отлагаме всичко. Хората са твърде изобретателни и винаги намират милион причини само за да не предприемат нищо.
Понякога тези причини са реално странни. Една от водещите е – човек създава множество несъществуващи проблеми, за да се разсее от най-неприятните и най-важните.
Освен превключване към проблемите на другите с надежда да избегнем своите собствени, хората често изпадат в другата крайност, хората често изпадат в друга крайност – трудохолизъм.
Колко примамливо звучи – да потънеш до уши в работа и да не забелязваш нищо наоколо. Да, често това е особено приятно, особено за тези, които харесват това, което правят.
За да не стигате до там, трябва ежедневно да правите това, което ви харесва, така ще избегнете емоционалното прегаряне.
