Майките и татковците трябва да си поставят отлична оценка като родители, ако детето им си позволява да протестира и да върви против тяхната воля. Какво се случва все пак, ако това не стане? Ще ви разкажем с няколко примера.
Тийнейджърският бунт е най-важният в живота на подрастващия период, когато той осъзнава своето Аз, своите потребности, правото си на лична територия и започва да реализира тези права и да отвоюва от възрастните свое пространство, установявайки собствени закони в отношенията, често чрез конфликт, демонстрирайки агресивно, дразнещо поведение.
При някои обстоятелства, описани по-долу, например при много жестоки родители, при силна зависимост, при вменена вина или безусловна любов и лоялност към някой от родителите, тийнейджърът не преживява юношеския бунт, а това означава, че не влиза във зрялата възраст навреме и съответно изостава в развитието си.
И се превръща в инфантилен възраст, който не умее да защитава собственото си мнение, да постига целите си, често става жертва на измама или манипулации, не знае какъв иска да стане, с кого иска да бъде, и продължава да живее в съответствие със заповедите на родителите си.
Такива възрастни, но всъщност деца избират университета, който харесват техните родители, и съответно придобиват професията, която е необходима на тяхното семейство, например – Добре е да имаме доктор в семейството, за да ни лекува, когато се разболеем.
Те могат да не живеят собствения си живот, а да реализират амбициите на родителите си много дълго, и до 30 години, и до 40, и по-нататък, изпитвайки постоянни страдания, заради невъзможността наравно да взаимодействат със света.
Докато не забележат, че техните дълбоки истински потребности не се удовлетворяват. Това често се случва в кризата на 30-те, която различават някои психолози – кризата на смисъла на живота или кризата на 40-те – вече на средната възраст.
Тийнейджърски бунт на 30-40 години
Първо е добре да кажем, че е по-добре човек да изживее юношеския бунт късно, отколкото никога. Как изглежда този период в зряла възраст? Също както и в годините на юношеството.
Много гняв, избухливост и грубост спрямо остарелите вече родители. Отвоюване на собствено пространство, на своя физическа и психологическа територия.
Желание за потискане на волята на родителите със собствената воля, настояването на своето, морална победа над тях каквото и да стане.
Включително и външни признаци – младежки прически с боядисване на косата с кисели тонове, радикален маниер на обличане, километричен маникюр, татуировки, пиърсинг и прочие проявления на независимостта характерни за тийнейджърите.
Анна на 31 години, е направила прическа с розови кичури, няколко обеци в едното ухо и синьо червена татуировка с изобразен супергерой.
Прилича на героиня от комикс, липсват и само червените ботуши и наметалото. Не е обвързана с мъж, а живее с майка си и старата си сестра.
В последно време много се дразни на майка си, която вече е на 70 години и дори я нагрубява. Анна не е преживяла тийнейджърски бунт.
Когато била на 14-17 години не се разхождала свободно по улиците, а трябвало да си стои у дома, да помага на майка си в домакинството и да си грижи за болния си баща.
Тя не обикаляла и защото виждала как майка ѝ се карала на голямата ѝ сестра за разходките с връстниците, за юношеските любовни връзки и за секса по време на бурния период.
Анна не искала майка ѝ да ѝ говори толкова лоши думи, както на сестра ѝ. Ограничавала своите възрастови потребности, но не могла да изрази протеста си, за да не обиди майка си.