Човек през целия си живот преживява чувства и емоции, които се отнасят за околните, към самия себе си или са реакция на житейски събития.
Вътрешните преживявания са най-разнообразни – радост и тъга, щастие и болка, гняв, разочарование, обида.
Мисли, действия и чувства – това са начини за взаимодействие с околния свят.
Мислите и постъпките до голяма степен се осъзнават, за разлика от чувствата и емоциите.
Това се случва, защото докато децата растат, много рядко някой ги пита какво чувстват в различните ситуации, в които попадат.
Най-често родителите обръщат внимание какво мисли детето или какво прави.
Фразите „Как можа така да постъпиш!“ „погледни какво направи“ нагледно демонстрират концентрация върху мисленето и постъпките и избягването на чувства.
Така хората със съзряването си губят контакт със собствените си вътрешни усещания, не разбират какви чувства изпитват – болка, гняв, обида или срам.
Личностната психология изучава чувствата на човека и им отрежда важно място.
Когато човек се обръща за помощ към психолог, специалистът му посочва пътя, по който да намери контакт със себе си или със своите усещания.
Обикновено на консултациите се разкриват стари рани, чувства и емоции, започват да се леят като река и човек чувства облекчение.
До какво може да доведе игнорирането на собствените усещания и как да ги изразим безопасно?
Внимателно отношение
За постигане на вътрешна хармония, трябва да се отнасяме внимателно към себе си.
Но често хората игнорират собствените си потребности, избягват болезнените усещания и концентрират вниманието си върху другите хора.
Например, потискането на собствения гняв в името на запазването на хармония в семейството или за избягване на тревогата и страха с цел да не се предизвиква паника.
Често хората крият в себе си болка от разочарование, загуба, раздяла, обида, които не изразяват, за да не разстройстват близките си, но неизразените чувства и емоции притежават мощна разрушителна сила.
Такива хора често са в лошо настроение, не спят и не се хранят добре, много е вероятно да изпаднат и в депресия.
Силните чувства трябва да се изразяват, в противен случай последствията са неблагоприятни.
Когато хората започнат да се отнасят внимателно към това какво преживяват отвътре, това е признак, че се грижат добре за себе си.
Игнорирането на собствената болка, гняв, страх, срам, вина – това означава да игнорираме и самите себе си.
Можем да започнем да се грижим за душевното си състояние постепенно, но първо трябва да научим как да спираме потока на мислите си и да се запитваме какво ни се случва точно сега?
Какви чувства напират вътре нас?
Каква е тяхната природа?
Как бихме искали да ги изразим?
Оттласкване от дъното
Тази фраза използват психолозите, когато човек се намира в плена на силните чувства, изпитва болка и разочарование.
Често мислите в това състояние се объркват, появява се желание да се направи нещо с цел излизане от депресивното състояние.
Това е и грешката на много хора.
Вместо да изживеят силните чувства, те насочват енергията си към мислене и действие, което често води до погрешни постъпки.
А когато се слеем с болката, осъзнаем нейната природа, означава, че сме спуснали до дъното на собствените си преживявания.
Оттласкването от дъното – това е да преживееш чувствата си, не да ги игнорираш, но вече ясно да разбираш какво се случва вътре в теб.
