Ако се огледате около вас, ще срещнете все повече и повече хора, които нямат елементарни познания в най-обикновени области от живота.
Напоследък, много известни личности правят малоумни грешки, които стават обществено достояние, поради голямата им популярност и обект на множество не безпричинни подигравки.
Общата култура на голяма част от българския народ куца, и в това число влизат най-вече младите.
Често се оказва, че точно новите поколение, тези които градят моменташното положение не само на страната ни, но и като цяло на света ни, и ще продължават да го правят в идните години не знаят неща, които на нас са ни били известни още от първи клас. И то важни неща.
Голяма част от младите си нямат представа чие дело са първите писани български закони, как точно освен чрез литература, е допринесъл Любен Каравелов за държавата ни, та дори и какво е станало на 18 февруари, а за столици на европейски държави въобще не можем и да си говорим.
Всичко това е изключително тъжно, както и срамно. Срамно е да не знаеш някои основни неща за света, в който живееш или поне за страната, в която живееш. За жалост обаче, точно това нещо се наблюдава при огромна част от днешното население.
Не само звездите прегрешават. Резултатите от матурите на зрелостниците у нас, са често страшно разочароващи.
Статистиката ясно показва колко добре се „образоват“ децата ни в училище, след като са отговорили правилно на въпроса как протича мейозата в организма, но пък са объркали Ботев с Вазов или Букурещ с Будапеща.
Средно между 10% и 20% са слабите оценки всяка година, които още получат втори шанс през есента, като най-слаби резултати се наблюдават на матурата по география, поради което тя бива избягвана в последните години от завършващите ученици.
Въпреки това, „бисерите“ не се срещат само на този изпит. Всяка година има някои фрапантни случаи, които често успяват да си намерят място дори и във вечерните новини – просто защото никой нормален възрастен човек не може да предположи как може на някой да му хрумне да поставя нос Калиакра в Родопите или да пише „непостоянни“ с едно „н“.
Съществуват всякакви всевъзможни безобразни отговори, които карат квесторите със сигурност да се заливат от смях при проверката на изпитните материали, но в същото време да осъзнават, че случващото се съвсем не е хубав повод за смях. По-скоро е трагично.
Но защо резултатите са такива? Чия е вината – на образователната система или на самите ученици?
Истината е някъде по средата – и в двете. Учениците често смятат материала за прекалено труден за тях, просто ги мързи или не намират смисъл да учат или пък намират прекалено късно, когато вече са изпуснали основите и е невъзможно да наваксат.
От друга страна, вината на образователната система сякаш е по-голяма.
Ако отворим един учебник по биология, ще видим подробно обяснени сложни биохимични процеси като транслация, репликация и т.н., което са абсолютно абстрактни понятия за учениците, които често си нямат представа каква е разликата между черен дроб и панкреас.
Учебната програма е пълна с какви ли не неща, които никога не биха им били полезни, вместо с неща, които да ги подготвят за живота. Да, хубаво е да знаеш повече – но как естерификацията на хидроксикарбоксилните киселини ще ти помогне, когато се залееш с най-обикновена сярна киселина?
В наше време образователната система наистина е изключително объркана – нещата, които знаят децата ни са им абсолютно ненужни в ежедневието, но тези които наистина ще им трябват – на тях не се набляга.
И това е голяма грешка, предизвикваща много лоши последствия за голяма част от населението.
