В опит за разкриване на еволюционните механизми.
1. Скрити мазохисти
Безполезно е да отричаме – новините за шумни разводи, скандали и разследвания вълнуват много повече умовете на читатели и зрители, отколкото събития от света на науката и културата.
И това е нормално – в един момент и психолозите се усъмниха, наистина ли за хората са важни добрите новини.
Канадски специалисти Марк Труслер и Стюарт Сокор от университета Макгил били недоволни от изследванията на предшествениците си.
Преди тях всички експерименти са се провеждали или в домашни условия, участниците били далеч от очите на специалистите, или в лаборатория под строг лекарски контрол.
А това също се отразявало на резултатите. Затова канадците приложили нова стратегия в своето изследване – измама.
На участниците било съобщено, че техниката изисква калибриране, затова първо трябва да прочетат няколко статии от новинарски сайтове, за да може камерата да се настрои по движенията на очите.
Всъщност, етапът на подготовка бил най-важният – учените се опитвали да регистрират естествената реакция на участниците. Резултатите се оказват неочаквани.
Почти всички участници избират негативни заглавия – за корупция, престъпления, лицемерие и т.н.
Неутралните или положителните новини не се радвали на популярност.
Когато участниците били запитани за техните предпочитания, заявили, че обичат позитивните новини, а медиите им предлагат само негативизъм.
Всъщност медиите само удовлетворяват потребността на аудиторията.
Ако пък хората избираха само новини от живота на котките и совите и по-често четяха биографии на композитори, лошите новини щяха да са доста по-малко.
2. Сърцето иска промени
Резултатите от своя експеримент Труслер и Сокор обясняват с "негативно изместване", което предполага съсредоточаване върху отрицателна информация като механизъм за оцеляване.
В мозъка съществува т.нар. структура амигдала.
Именно тя отговаря за емоционалните реакции и за генерация на страх в частност.
Амигдалата – това е детектор за опасност, система за ранно предупреждение.
Тя постоянно сканира целия сензорен материал и във всеки момент е готова да включи сигнал за тревога.
Ако пък нашите предци се отнасяха безразлично към шумоленето в храстите и се фокусираха върху прекрасното пеене на птиците, може би нас нямаше да ни има.
Винаги и във всичко да виждаш опасност, така е замислено от природата.
Друг е въпросът, че днес враговете са по-малко, но амигдалата продължава да е нащрек, като улавя от новинарската лента неприятните известия.
И какво се получава?
В съвременния свят, където има задръствания, непогасени кредити, интернет-мошеници, този психологически атавизъм само ни пречи. И жените страдат повече от това, в сравнение с мъжете.
Те по-добре запомнят детайли от трагедиите и по-силно реагират на чуждата тъга и несправедливост.
Изследователите обясняват тази прекомерна чувствителност с майчинския инстинкт. За да защитиш своето потомство, трябва да бъдеш нащрек за всичко.
3. В собствена полза
Егоизмът е още един фактор, който влияе на предпочитането на лошите новини.
Колкото по-егоистичен е човек, с толкова по-голямо удоволствие ще вниква в чуждите проблеми, наслаждавайки, че не се случват на него.
Но и егоисти, и алтруисти все пак страдат от негатива – особено чувствителните натури е възможно, дори да изпаднат в депресия.
Психолозите достигат до трезво заключение – ако от трагедия не можем да се предпазим, то новинарският поток можем да използваме в собствен интерес.
Трябва да помним как новините ни влияят.
