Lechenie.bg намери достатъчно сериозни причини, за да не се опитвате да правите от себе си „чучулига“.
Всички ние сме чували това неведнъж: за да преуспееш в живота и в работата, ставай по-рано.
Директорът на Apple става в 3:45, шефът на FIAT – в 3:30, а Ричард Брансън – 5:45 сутринта. Както се казва:
„Рано пиле, рано пее“
Но дори и някои от успешните предприемачи да стават толкова рано, означава ли това, че всички преуспяващи са хронотип чучулига?
Приблизително за 50% от хората ставането изобщо не е проблем, тъй не принадлежат нито към совите, нито към чучулигите.
Но приблизително всеки 4-ти от нас е склонен или да си ляга с кокошките, или да стои до късна доба и да твърди, че така му е по-добре да работи.
За такива хора проблемът изобщо не е, че могат да заспят пред екрана на телевизора в 10 вечерта или постоянно да закъсняват за сутрешна смяна.
Проведените изследвания показват: разликата между сутрешните и вечерните хора е класическа, ляво срещу дясно полукълбо.
Ранно ставащите са по-упорити, самостоятелни и по-склонни да се договарят.
Сами си поставят високи цели, по-често планират бъдещето, и по-добре познават усещането за благополучие.
Освен това, в сравнение със совите, е по-малко вероятно да изпаднат в депресия, пушат и пият.
Но дори чучулигите да постигат повече в образованието и прочие занятия, изискващи системен подход, совите има по-добра памет и когнитивни способности.
И това дори, ако са принудени да работят сутрин.
Вечерните и нощните хора са по-открити към новия опит и по-често се стремят да се сдобият с него от ставащите рано.
По-често подхождат към въпроса творчески, макар и невинаги.
Що се отнася до здравето и житейската мъдрост, совите по нищо не отстъпват на чучулигите, дори ги превъзхождат.
Може би си мислите, че от сутрешните хора се получават по-добри ръководители?
Тогава нагласете телефона да ви събуди в 5 сутринта?
Оказва се, че това разместване на времето, няма да ви даде много.
Когато хората живеят по естествения си график, който природата е дала, те се чувстват много по-добре.
Казват и, че в работата са по-производителни
И използват умствените си способности по-широко.
Откъсването на хората от естествените за тях денонощни ритми може да бъде вредно.
Дори и ако совите стават рано, техният организъм продължава да образува мелатонин.
Ако изкуствено го прекъснем и насилствено направим превключване към дневен режим, това може да има немалко отрицателни физиологични последствия.
Например, промяната на чувствителността към инсулин и глюкоза, което предизвиква покачване на теглото.
Всичко казано има смисъл, тъй като хронотипът има връзка с биологията
До 47% хронотипът се наследява, така че ако се интересувате що за сила ви повдига всяка сутрин на разсъмване, погледнете своите родители.
Един от генетичните фактори – дължината на денонощните цикли е 24.2 часа при хронотип "сова", затова и трябва да се адаптираме към 24-часово денонощие.
Но при совите денонощието по-често продължава по-дълго, тъй като без вътрешна настройка те лягат да спят и се събуждат с всеки изминал ден, все по-късно и по-късно.
Предпочитанията с възрастта могат да се променят.
Децата са склонни към ранно събуждане, а около 20-години започваме да се застояваме до късно.
А след 50 отново започваме да се изместваме в посока ранно ставане.
Но совата никога няма да стане пълноценна чучулига.