Какво лошо има в умението да бъдем приятни, любезни, и да общуваме в лекота? Може би стремежът да останем такива винаги и за всички в режим 24/7.
Каква е обратната страна на безграничната приветливост и дружелюбие
Срещали сте такива хора, а може би и вие сте един от тях. Мили, задушевни хора, те виждат в другите по-доброто, вярват на това, което им се казва, готови са да протегнат ръка за помощ или доброволно се захващат за задача, която никой не иска да решава. Отзивчиви са към чувствата на близките, с лекота общуват и рядко спорят, ако изобщо някога го правят. Какво лошо има в това, нищо ще кажете. Но ако винаги и с всички 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата, този стил на поведение може да стане опасен.
Характерни минуси на прекомерното дружелюбие
1.Натрупване на негативизъм
Не сте просто мили, но и абсолютно невъзмутими, истина ли е това? По-скоро не, ако не приемате високоефективни успокоителни. За съжаление, винаги за милите хора е характерно да задържат в себе си негативните емоции, които по естествен начин възникват в ежедневието.
Страничен продукт от този прекомерен самоконтрол са депресия, безпокойство и разнороден род зависимости.
2.Редовни сривове
Ако депресията, тревогата и зависимостта са недостатъчно силни, за да задържите неприличните чувства вътре в себе си, с голяма вероятност рискувате да освободите натрупания гняв върху детето или върху леко разсеян колега или пък да се напиете до безсъзнание.
След това се чувствате ужасно виновни, ще сипете извинения, обещавайки никога повече да не правите така. Така е обаче до следващия път, в който напрежението отново се повиши.
3.Самокритика
В стремежа си да бъдете добри, най-вероятно специална роля играе безкрайното ви чувство за вина. Обвинявате се в това, че не сте предвидили последствията, че думите ви са накарали друг човек да действа точно така.
Вътре във вас има критик, който ви говори със сърдит родителски глас и ви сочи с пръст. Под този натиск обещавате да се стараете, да бъдете още по-добри, но каквото и да правите, никога няма да сте достатъчно добри. Това може да се определи като едно жалко съществуване.
4.Обида
Натрупаното възмущение често може да се доведе до истерия или срив, но най-често обидата и недоволството просто тлеят, постоянно присъствайки в живота ни.
Появата на обида е напълно закономерно – демонстрирайки любезност, естествено очаквате другите да оценят титаничните усилия, да последват вашия пример и да се държат така, както и вие. Или без думи да разбират какво ви е нужно, и да задоволяват вашите потребности, без да казвате какви всъщност са те.
5.Предварителен компромис
Вместо веднага ясно да заявите на някого какво точно искате, вие правите прогнози, предположения какво може да иска другият човек. И още преди началото на разговора понижавате собствените си изисквания.
6. Пасивна агресия
Пасивна агресия по отношение на най-близките можете да изберете пасивно-агресивния стил на поведение – да говорите зад гърба на някого, да предизвиквате чувство за вина, да се обиждате, но да не казвате какво точно. И всичко е заради това, че не си позволявате да изразите умората, раздразнението и недоволството директно.
Никога не казвате на партньора какво действително искате и чувствате. Избягвате изясняване на отношения и открити конфликти. В резултат на този половинчата честност отношенията с близките могат окончателно да стигнат до кота нула.
Означава ли това, че не трябва да бъдем мили с другите
Разбира се, че не, но има разлика между живота, движен от ценности, и този от тревога. В основата на първата са убежденията, твърдото разбиране как трябва да се постъпва с другите.
Вие сте добри и тактични, виждате, че всички ние оцеляваме в тази миниатюрна точка във Вселената. И се отнасяте към другите така както бихте искали те да се отнасят към вас. Правите това не защото сте длъжни или се боите от последващо чувство за вина, а защото такъв е начинът ви на живот.
Наред с това обаче можете да кажете НЕ, да се погрижите за себе си не по-малко от другите, да бъдете напористи и честни, без да сте агресивни и да причинявате вреда.
Животът е взаимноизгоден, до колкото това е възможно.
