ᐉ Защо е опасна жаждата за власт

Защо сред тези, които разполагат с голяма власт има толкова много самонадеяни и откровени психопати?

Може би проблемът е в това, че не е много по-лесно да се пробие, като се пренебрегват условностите и чувствата на другите?

Изследователите установяват, че дори краткотрайното изживяване на собственото могъщество влияе на всеки от нас.

Почти всички ние сме забелязвали как се преобразяват колеги, познати и приятели, след като бъдат назначени на висок пост – стават по-взискателни, строги и нетърпими за околните?

Тогава си казваме: „Не, с мен такова нещо няма да се случи, аз не съм такъв”.

Но изследванията показват – дори незначителното повишение в работата, както и страстното желание за постигане на това, може да промени поведението.

1. Започваме да разговаряме на висок тон

Как разговарят тези, които разполагат с огромна власт? Уверено, ясно, най-често на нисък тон.

Примери от този род най-често намираме във филмите и книгите.

Режисьори и писатели нарочно създават образ на човек, осъзнаващ своето положение и силата на влияние над другите.

А как стоят нещата в реалния живот?

Психолози от университета Сан Диего установяват: когато усещаме своята власт над околните, гласът ни става по-висок и монотонен. Но как възниква стереотипа за ниския тон на лидера?

Отговорът е много прост – много политици и професионални оратори специално работят над говора си, за да звучи техният глас по-уверено и убедително.

Например, „желязната лейди” Маргарет Тачър вземала уроци по ораторско майсторство, за да може да се изказва в парламента.

Но данни на колеги и подчинени, в разговори с тях тя се променяла – нейният глас ставал силен, висок и дори писклив.

2. Прощаваме си това, което не бихме простили на другите

Хората, които притежават власт, по-малко се съмняват в правилността на своите действия – дори ако осъждат другите за същите постъпки.

Психолозите Йорис Ламерс и Адам Галински помолили участници в експеримент да си спомнят момента, когато усещали своята власт и превъзходство.

На едни внушили, че превъзходството е било заслужено, а на другите, че просто им е провървяло.

След това всички били помолени да оценят ситуацията – някои намерили забравен велосипед и го оставили за себе си, вместо да се потърсят неговия притежател.

Повечето от участниците осъдили действията на човека, присвоил си находката.

Но когато им предложили да си се представят в сходна ситуация, мненията се разделили.

Тези, които били убедени в своето заслужено превъзходство обикновено смятали за свое право да вземат за себе си велосипеда.

Според авторите тяхното поведение обяснява защо топ мениджъри и ръководители по-често от другите пренебрегват общоприетите правила.

За тях самото притежание на власт се превръща в нещо като зелен коридор.

3. Поставяме своите желания над правилата за приличие

Да вземеш от чинията последната хапка не се смята за културно.

Но съзнаването на собствената власт се оказва по-силно от етикета, ако сме гладни или ястието ни харесва.

Изследване показва, че тези, които са убедени в своето превъзходство, най-често не обръщат внимание на условността и вземат от чинията и последната порция.

Изобщо те са държали по време на експеримента не толкова културно – повече шумели, разговаряли с пълна уста и оставяли около себе си безпорядък.