Хората, обсебени от стремежа да бъдат щастливи, често така и не успяват да постигнат това състояние.
Защо се получава така?
Всеки човек влага в понятието щастие нещо свое, неговото значение може да се променя през различните етапи от живота и под въздействието на външни обстоятелства. Всички ние желаем да бъдем щастливи, независимо от това какво в настоящия момент за нас е „щастие“.
Това желание определя нашето поведение и приеманите решения. Но някак си, въпреки полаганите усилия, при едни хора пътят към щастието продължава прекалено дълго, а други така и не успяват да изпитат това усещане, а някои се наслаждават на всеки момент от живота, без да философстват за борбата за щастие.
Ако вие сте в групата на тези, които постоянно се чувстват нещастни, можете, разбира се, да смятате, че просто щастието не достига за всички или мислите, че вашите мечти са недостижими. Но по-добре е да престанете да се опитвате да преследвате щастието и да погледнете на света по друг начин.
Какво е щастието?
Отговорът на този въпрос хората търсят от векове. Философите и психолозите дават определение за щастие като състояние, съответстващо на най-голяма вътрешна удовлетвореност на конкретния човек от житейските условия, от наличието на пълнота, и смисъл на неговия живот, които му позволяват да изпълни своята цел.
Не е нужно да поставяте равенство между понятията „щастие“ и „удоволствие“. Да, удоволствието е важно за усещането за щастие, но това е недостатъчно. На първо място, не всяко удоволствие в резултат води до щастие.
Например, вкусната храна – това е удоволствие, но от нея много хора започват да качват килограми, които морално и физически биха им попречили в бъдеще да бъдат щастливи.
На второ място, както показват научните изследвания, хората, съсредоточили своята енергия върху повърхностните и материалните удоволствия са по-тревожни, по-малко емоционално устойчиви и в крайна сметка, по-нещастни.
Както и всяко душевно състояние, щастието не може да се купи – за разлика от удоволствията, или да се принудите да го почувствате. То се появява от само себе си като резултат от стремежът към целта и самоусъвършенстването. Така че, може би, е по-добре да се съсредоточим върху това, което правим и имаме сега, отколкото върху манията задължително да станем щастливи.
До какво води обсебването?
Стремежът към щастие е подсъзнателно желание на човека. И то е естествено такова, докато борбата за щастие не премине във вманиачаване върху тази идея и не завладее съзнанието.
Често хората, обсебени от идеята да търсят щастие, толкова се увличат от „лова“ и своите усещания и преживявания, че престават да забелязват околния свят и хората, които са около тях.
Постепенно отношенията с приятелите се развалят, подкрепата от страна на близките им намалява и тези хора рано или късно забелязват, че са останали сами.
Обсебен от идеята да стане щастлив, човек преследва достъпни удоволствия – храна, развлечения, секс и/или се ангажира с прекалено задълбочен самоанализ и самобичуване.
В резултат енергията, която би могла да бъде разходена в стремеж към постигане на собствените цели и самоусъвършенстване, се насочва към търсенето на временни удоволствия.
Как да помогнете на себе си да бъдете щастливи?
Самият стремежът към щастие още не гарантира резултат или дори може да влоши душевното състояние на човека и той да се превърне в заложник на желанията.
Най-важното, което може да направи един човек да се почувства щастлив е да се погрижи за себе си. Това включва здравословно хранене, спорт и достатъчно сън.
