Обединена група учени от Шотландия и САЩ направили преглед на информацията, която стои в основата на популярните и възприети от множество професионални медицински асоциации препоръки за намаляване на консумацията на храни източници на всякакви мазнини до 30% и на наситени мазнини до ниво от не повече от 10% от енергийната стойност на ежедневния калориен прием.

Те стигнали до извода, че тези препоръки са съвсем необосновани, още повече, че тяхната полза не е доказана от резултатите на нито едно рандомизирано контролирано изследване.

Между впрочем, тези препоръки, така да се каже, действат в САЩ от 1977 г., а във Великобритания от 1983 г., а в България те се възприеха от Министерството на здравеопазването през последните около 10 г.

Към настоящия момент са приети и още по-строги норми с ограничаване на употребата на наситени мазнини до 5-6% от дневния калориен прием и тази препоръка най-малко е необходимо да бъде преразгледана.

Освен това авторите на този анализ посочват, че препоръките по отношение на количеството на приеманите с храната мазнини, изобщо не трябва да се поставя на първи план.

Според тях, когато хората се опитват да ограничат приема на мазнини, обикновено количеството на белтъчините в дневния им хранителен режим не се променя /обикновено ние получаване 15-20% от дневния си калориен прием под формата на белтъчини/, но автоматично нараства потреблението на ненаситени мазнини и въглехидрати и тази промяна може да доведе до повече вреди, отколкото да бъде полезна.

Например, увеличаването на потреблението на въглехидрати, особено на рафинирани, също води до дислипидимия с повишени нива на триглециридите и понижаване на холестерола липопротеин с висока плътност, тоест „добрия“.

Тази хипотеза не е била проверявана непосредствено в обсъждания мета-анализ, но съществуват множество изследвания, в които било установено, че на хората, които им се препоръчва ограничаване на животинските мазнини, в крайна сметка ги заменят с растителни масла.

Основен извод, според авторите, е необходимо да стане по-голямата полезност на необработените натурални продукти в сравнение с произволното ограничаване на който и да е макронутриент, тъй като това налага употребата на по-големи количества храна с висока степен на обработка.

Мета-анализът беше публикуван онлайн във февруарския брой на списание Open Heart /това е едно от списанията на издателската група BMJ – Британско медицинско списание/.

В съпровождаща публикация към редакторската статия се посочва, че отрицателният резултат от мета-анализа не предизвиква учудване, тъй като по-рано аналогични заключения бяха направени в редица кохортни изследвания.

Въпреки това обаче, според коментаторите, данните за наличието на причинно-следствена връзка между потреблението на мазнини и развитието на исхемична болест на сърцето остават напълно убедителни.

Нещо повече, дори и когато няма съмнение за съществуването на тази обусловеност проведените рандомизирани контролирани проучвания „хранителните интервенции“ в тази област представляват сами по себе си голям проблем, защото за да се докаже статистически значима ефикасност от прилагането им, е необходимо да се измени хранителното поведение на участниците за много дълъг период от време.

През 1977 г. били публикувани за първите път препоръки на Специализирания комитет по хранене и потребностите на човека на САЩ /US Select Committee on Nutrition and Human Needs/, в които на американските граждани се указвало да ограничат потреблението на мазнини до по-малко от 30%, а на наситени - до по-малко от 10% от енергийната стойност на дневния хранителен прием.