„Пияната походка”, проблеми с говоренето и с координацията, нефокусиран поглед – това са признаци на опасно и неизлечимо заболяване, дегенерация на малкия мозък. Това заболяване не се среща често, то може да бъде наследствено, а може и да е придобито.
Какво е това дегенерация на малкия мозък и защо възниква
Какво е малък мозък
За умението да стоим изправени, да се движим уверено, да не падаме на всяка крачка и да правим салто отговаря специален отдел на главния мозък. За важността на този орган говори също и фактът, че по обем малкият мозък може да превишава 10% от общия обем на главния мозък.
В него се намират повече от половината от всички неврони централната нервна система.
В малкия мозък се разграничават 3 части, всяка от които изпълнява собствени функции.
- Разположен по средата архицеребелум, а също и вестибулоцеребелум. Тази част на мозъка отговаря за равновесието и координираните движения на главата, шията и очите. При неговото увреждане се развива нистагъм на очите и атаксичната походка.
- Палеоцеребелум /спиноцеребелум/, който координира тялото и крайниците. При неговото увреждане се нарушава координацията на движенията.
- Полукълбото на малкия мозък – неоцеребелум, церебробелум, които са разположени отстрани и отговарят за бързите и точните движения на крайниците.
В кората на малкия мозък се разграничават 3 слоя, които са представени от 5 типа клетки. Във външния слой са разположени неврони със специфична форма, в средния са разположени клетки.
Във вътрешния грануларни клетки и клетки на Голджи. Всички те, освен определен вид, създават невронни мрежи с помощта на израстъци вътре в самия малък мозък.
Невроните имат много разклонена система на дендрити – къси израстъци и с помощта на аксони – дълги израстъци, се свързват с други области на мозъка.
Симптоми на дегенерация на малкия мозък
При увреждане на невроните се говори за мозъчна дегенерация. Оказва влияние на всички останали отдели на мозъка и на тялото на човека като цяло.
Разрушаването на клетките води до развитие на следните симптоми:
- Некоординирана походка;
- Тремор /треперене/ на тялото, а също и интенционен тремор, когато треперенето се усилва при приближаване до целта;
- Резки неконтролируеми движения на крайниците;
- Трудности с тези, които желаят да се задържат на крака;
- Нистагъм – неволни движения на очите или офталмоплегия – парализа на очните мускули;
- Нарушение на говоренето – дизартрия, проблеми с артикулацията, прекъснато говорене;
- Нарушено преглъщане – дисфагия;
- Световъртеж;
- Раздвояване на очите.
Също при дегенерация на малкия мозък често се наблюдават показатели на белтъчините в кръвната плазма и прекомерно количество лимфоцити в гръбначномозъчната течност.
Състоянието на дискоординация, походка с широко поставени крака в съчетание със забавени движения на крайниците, с нарушение на говоренето, и често с нистагъмът е с название „мозъчна атаксия”.
Самата дума „атаксия” в превод от гръцки означава „безпорядък”.
Причини за мозъчна атаксия
Дегенерацията на малкия мозък се развива при цяла съвкупност от заболявания, и не всички от тях са болести на нервната система.
Така се разграничават 3 разновидности на дегенерация на малкия мозък – остра, подостра и хронична прогресираща.
Основни причини за остра атаксия на малкия мозък е инсулт на малкия мозък, отравяне с антиконвулсанти или с литиеви препарати, а също и някои инфекциозни заболявания, засягащи централната нервна система, сред които и енцефалит.
В списъка с причини на подострата атаксия на малкия мозък влиза енцефалопатия на Вернике, развиваща се на фона на алкохолизма, интоксикация с рутинни пари, а също и с пари на разтворители, бензин, лепило и отравяне с цитостатици – синдром на Гилен-Баре, тумори на малкия мозък, множествена склероза, а също и черепно-мозъчни травми, при които се образува субдурален хематом.
Накрая, хроничната прогресираща атаксия, предизвикана от дегенерация на малкия мозък, може да се отнася към една от две възможни групи.
- В първичните дегенерации на малкия мозък – патологии, развиващи се сами по себе си. Към тях се отнасят наследствените атаксии, паркинсонизъм, в резултат на мултисистемна атрофия на тъканите, причина за които не може да се изясни, идиопатична.
- Във втората група влизат дегенерации на малкия мозък, причина за които са други заболявания, хипотиреоза, паранеопластична дегенерация на малкия мозък, глутенова атаксия, която се развива на фона на целиакия, алкохолизъм, хронични патологии на дебелото черво, при които е нарушена абсорбцията на витамин Е, болестите, предизвикани от приони, тумори, множествена склероза и някои други.
Може ли да се спре дегенерацията на малкия мозък
Ако се касае за наследствено заболяване, то няма да се спре развитието на заболяването. Пациентът може да получи само поддържаща терапия.
Например, за подобряване на походката се назначават лекарства, физиотерапия, занятия с логопед, използват се специални приспособления.
Друг е въпросът с придобитите заболявания. Ако започне лечение на основното заболяване – химио- или лъчетерапия при паранеопластична дегенерация на малкия мозък, да се ликвидира ключовата причина за болестта – да се спре алкохола, да започне прием на витамини и съответните хранителни добавки, то може да се постигне значително подобрение на състоянието на болния.
През 2018 г. австралийски учени от Университета на Куинсланд съобщиха, че са открили Elongator, който регулира образуването на белтъци в тъканите на главния мозък.
Мутацията на този ген забавя образуването на белтъци, жизненоважни за функционирането на невроните, което води до тяхната постепенна дегенерация.
Освен това е установена връзка между дегенерацията на малкия мозък и възпаление, развиващо се в клетките на малкия мозък.
При блокиране на това възпаление скоростта на гибел на невроните се забавя съществено и това може да допринесе за подобряване на общото здравословно състояние.
Според изследователите, теоретично може да се въздейства на посочените фактори, за да се забави процеса на дегенерация на невроните с 2 пъти, болният не може да се излекува, но не може да живее не 10 г., а 20 г., и то при много по-добро качество на живот.
