За много двойки увеличаването на семейството е мечта, която е доста трудно осъществима. Съществуват много варианти за асистирана репродукция, но може би най-популярният и успешният е именно ин витро методът. Решихме с днешната статия да ви разкажем основното, което трябва да знаете за този уникален метод.
Как е открита инвитро процедурата?
През юли 1978г. в болница в британския град Олдъм, се ражда първото ин витро бебе в света, момиченцето Луиз. Родителите ѝ Лесли и Джон Браун се борят да имат дете в продължение на 9 години.
Лекарите смятали, че проблемът на майката е нелечим, тъй като фалопиевите ѝ тръби били запушени. Гинекологът д-р Патрик Стептоу и биолога Робърт Едуардс били изключително иновативни специалисти и се заели със задачата.
Чрез лапароскопия двамата успяват да извлекат една подходяща яйцеклетка. В началото се разчитало единствено на добиването на яйцеклетка по време на овулацията на майката.
Симптоми на безплодие и кога можем да прибегнем към инвитро лечение?
Според статистическите проучвания, близо 15% от всички двойки в България са засегнати от безплодие. В днешно време, медицината в тази насока е доста развита и съществуват много възможности за подпомагане на зачеването, които се усъвършенстват с времето.
Според специалистите по инвитро лечение, най-подходящи за извършване на процедурата са жени с нередовна овулация, блокирани маточни тръби или синдром на поликистозни яйчници. Двойки, при които мъжа е с нисък брой или влошено качество на сперматозоидите, също биха били подходящи за процедурата.
Счита се, че основният симптом за безплодие е липсата на бременност при редовен полов живот в продължение на най-малко 12 месеца. Дори и да липсват други симптоми, е необходимо двойката да потърси помощ.
Консултация с лекар се препоръчва, когато двойката прави неуспешни опити за забременяване в продължение на година,ако жената е под 35-годишна възраст.
Ако жената е над 35 години е препоръчително да се обърне към специалист след 6-ия месец на безуспешни опити. При жени след 40-годишна възраст е добре двойката да се консултира с лекар още след първия месец.
Обобщените данни сочат, че около 40% от всички случаи на безплодие са свързани с проблем при жената, 40% – при мъжа. 20% от случаите са поради „неизяснен стерилитет“.
Най-важното е да се изясни на какво се дължи неуспешното забременяване, защото причината определя лечението и неговия успешен резултат. Изменения във фалопиевите тръби, нередовна или липсваща овулацията, ендометриоза, напреднала възраст при жената, нисък брой или качество на сперматозоидите и имунологични причини – всички тези фактори могат да доведат до проблеми със зачеването и всеки от тях изисква индивидуален подход и лечение.
Макар и, може би, банално, е от изключителна важност, преди да предприеме подобно решение, двойката да е изяснила следните неща:
- Партньорите, да искат детето им да носи техните физически и емоционални особености, както и да са наясно с наследствените си заболявания;
- Да изберат лекари, които да са със достатъчно опит и да им имат доверие;
- Клиниката, към която са се ориентирали да е достатъчно иновативна и модерна. Важно е да разполага с лаборатория по всички международни изисквания за стерилност и качество на апаратурата
Как да започнем с ин витро процедурите?
Първоначално е добре да се ориентирате към добра клиника и медицински екип. Задължително ще имате минимум една консултация с лекуващият лекар. Ще получите много информация. По време на консултацията е препоръчително да си водите записки и да задавате всички въпроси, които имате.
В зависимост от начина, по който работи екипът, може да изискат от вас да си направите някои изследвания извън избраната клиника или да ви бъдат направени в болницата.
Бъдещите бащи, също ще трябва да се подложат на изследвания, тъй като причината за безплодието може да бъде и у двамата партньори.
Как протича инвитро процедурата?
След като вече са взети всички важни решения и са предприети всички нужни изследвания и консултации е време за действие. Процедурата за ин витро оплождане включва пет основни етапа:
- Първият етап започва със стимулиране на яйчниците. С помощта на инжекции с определени вещества, яйчниците на жените се „подтикват“ да произвеждат повече яйцеклетки в сравнение с естествения менструален цикъл.
- Вторият етап включва наблюдение на развитието и узряването на овоцитите. Специалистите проучват чрез ултразвук, за да се види развитието на яйцеклетките и да се съобрази какви медикаменти ще помогнат за правилното им узряването. След като фоликулите достигнат размери от 17 - 18 мм се поставя специална инжекция с човешки хорионен гонадотропен хормон.Тя има за цел окончателното развитие и узряване на яйцеклетките.
- Третият етап е т. нар пункция. Това представлява събирането на яйцеклетките от яйчниците.
Процедурата се извършва под ултразвуков контрол. лекарят използва специална тънка игла, с която да извлече яйцеклетките от яйчника през вагиналната стена. Процедурата е безболезнена и се извършва под лека упойка, поради което не носи никакъв дискомфорт.
- В Четвъртата стъпка от инвитро процедурата се извършва оплождането на яйцеклетките в лаборатория. Сперматозоиди от партньора се смеват с яйцеклетките, така че да се оплодят (това е класическият вариант на инвитро процедурата).
Съществува и друг метод, при който по един селектиран сперматозоид се инжектира направо в цитоплазмата на всяка зряла яйцеклетка. Това е друг, по-съвременен метод, който лекарите наричат интрацитоплазмена инжекция на сперматозоид или ИКСИ).
Оплодените яйцеклетки, които вече представляват същински ембриони, се развиват и наблюдават в култивирана среда обикновено за 3 или 5 дни. На 5-я ден от развитието на ембриона, той достига етапа на бластоцист.
- Следва и петият етап от процедурата. По време на тази фаза, обикновено, 1 или 2 ембриона, отчичаващи се с най-добро качество при развитието си внимателно се трансферират в маточната кухина.
Тази интервенция се извършва чрез малък, стерилен подвижен катетър. Това, всъщност, е и най-важната и съществена част от инвитро процедурата.
Този етап е известен като ембриотрансфер. След като всички стъпки са изпълнени, трябва да се изчакат 2 седмици, преди да се направи тест за бременност и да установи дали процедурата е била успешна.
И за да обобщим, казаното по-горе:
Един инвитро цикъл обикновено отнема между 15-25 дни:
Етап 1. Начало на ин витро цикъла: 1 ден;
Етап 2. Стимулация на яйчниците: 8-12 дни;
Етап 3. Пункция на фоликулите: 1 ден;
Етап 4. Оплождане и развитие на ембрионите: 3-5 дни;
Етап 5. Ембриотрансфериране.
Успеваемост на инвитро процедурите
Успеваемостта на инвитро оплождането зависи от различни фактори. Основните параметри, които повлияват общата успеваемост, са възрастта на жената и причината за безплодието. Редно е да помолите избраният от вас специалист да бъде искрен с вас за шансове за зачеване с помощта на инвитро. Тъй като възрастта е силно определяща за успеха при инвитро, успеваемостта е значително по-висока при двойките на възраст между 25 и 35 години.
Рискове на инвитро оплождането
Въпреки че инвитро лечението като цяло е безопасен процес, в определени случаи то може да предизвика нежелани странични реакции за жената. Най-сериозният сред тях е състояние, наречено овариален хиперстимулационен синдром (OHSS).
То се предизвиква от медикаментите използвани за стимулация. Други потенциални рискове са свързани с извънматочна бременност или многоплодна бременност с раждане на близнаци, тризнаци или повече деца.
Важно е, при успешно зачеване, да се следи и за евентуални вродени дефекти.
Инвитро в чужбина
Поради нарастващите разходи, много двойки се интересуват от възможноста инвитро лечението да се проведе в чужбина. Въпреки че тези операции могат да се извършват с висока степен на безопасност в много държави по света, от голямо значение е задълбоченото проучване.
Важно е да имате предвид, че качеството на ин витро процедурите в нашата страна е на много високо ниво!
