Внезапна загуба на слух – защо това може да се случи

Внезапната загуба на слух е плашещ симптом, който може да ни накара бързо да потърсим лекарска помощ.

Развива се бързо и в рамките на 72 часа човек губи способност да слуша с едното или с двете уши.

Какви са най-честите причини за това нарушение

Тъпата травма на главата е една от най-честите причини за рязко понижаване или пълната загуба на слух. Обикновено се проследява очевидна връзка между предшестващата травма и загубата на слух, възникнала през последните 3 денонощия. Отслабването на слуха е възможно при увредена челна кост или обща тежка контузия и може да се съпровожда с други симптоми:

• Главоболие;
• Загуба на съзнание;
• Нарушение на говора и зрението;
• Понижаване на двигателната активност.

Рязка промяна в налягането

Изразеното намаляване на налягането на околната среда води до развитие на баротравма на ухото и на придатъчните кухини. Например, това се случва при подводно плуване.

Обикновено гмуркащите се усещат шум и запушване на ушите, понякога и болка при потапяне във вода. Тези симптоми са свързани с промени в налягането.

Ако то не се изравни, може да се спука тъпанчето, което да доведе до загуба на слух.

Баротравмата на ухото също се развива при рязко потапяне или изплуване, когато е невъзможно изравняване на налягането между вътрешната и външната среда, по-рядко няколко дни след потапяне под вода.

Баротравмата на ухото често се съчетава с травма на синусите, като на този фон възниква силна болка и усещане на запушване в синусите. Най-често се засяга челният синус, по-рядко този на горната челюст.

В редки случаи може да се стигне до разкъсване на синуса, който влече след себе си не само нарушение на слуха, но и увреждане на очите, притискане на зрителния нерв и слепота.

Инфекции

До внезапно отслабване на слуха могат да доведат такива инфекции като:

• Лаймска болест – инфекцията се развива след ухапване от кърлеж, заразен със спирохети Борелия. Нарушенията на слуха обикновено се развиват в късния стадий на болестта при хора, които не са получили адекватна антибактериална терапия, и протичат на фона на увреждане на ставите и нервната система.
• Бактериален менингит, предизвикан от стрептококи, ешерихия коли и други грамотрицателни бактерии. В остър стадий на болестта се наблюдава главоболие, ригидност на тилните мускули, повишение на телесната температура. Нарушенията на слуха обикновено се развиват като усложнение на бактериален менингит и могат да се съпровождат с различни неврологични нарушения.
• Херпес инфекция – обикновено херпес вируса поразява кожата и лигавиците. И само при генерализация на инфекцията вирусът прониква в кръвта и води до нарушение на слуха.
• Паротит – в остър стадий болестта води до възпаление на слюнчените жлези обикновено на тези около ушите. При развитие на усложнения инфекцията може да премине към органите на слуха и да доведе до отслабване на слуха. Обикновено от паротит боледуват деца и неваксинирани възрастни.

Прием на лекарствени препарати

Някои медикаменти притежават ототоксичен ефект и могат да доведат до внезапно влошаване на слуха или до пълната му загуба. Сред тях са:

• Антибиотици и на първо място аминогликозиди. С най-известно ототоксично действие е стрептомицина. Понижаване на слуха се развива при 4-15 процента от хората, приемащи стрептомицин в доза повече от 1 грам в денонощие. Ако се продължи приема на препарата, то е възможна пълна загуба на слух. Аналогично, но не толкова изразено действие притежават неомицин, канамицин, азитромицин и гентамицин.
• Противотуморни препарати – на първо място тези, които съдържат платина;
• Салицилати – водят до загуба на слух само когато са във високи дози.

Хронични заболявания

Внезапната загуба на слух може да е първо проявление на някои заболявания:

• Акустичен невром тумор;
• Множествена склероза;
• Болест на Мениер;
• Микроинсулт;
• Автоимунни заболявания;
• Заболявания на кръвта.

Идиопатична глухота – когато причините са неизвестни

Понякога причината за внезапно нарушение на слуха не може да се открие. Тогава се говори за идиопатична глухота.

Според някои автори това състояние се среща по-рядко, отколкото е прието да се смята. В някои случаи идиопатичната глухота това е резултат само от неправилна или непълна диагностика.