Традиционно се смяташе, че внезапното спиране на сърцето възниква толкова неочаквано, че е невъзможно да се вземат каквито и да е мерки.
Въпреки това по данни на новото кохортно изследване, което беше публикувано на 22-ри декември 2015-та онлайн в авторитетно медицинско издание, при не по-малко от половината от жертвите на внезапна сърдечна смърт на средна възраст в рамките на 4 седмици преди спирането на сърцето са се наблюдавали симптоми, които биха могли да ги предупредят, сред които са болки в гърдите и задушаване.
Това предупреждение обикновено се е игнорирало от тях и медицинска помощ са търсели много малко пациенти.
Обсъжданият анализ се базира на материалите на Орегонско кохортно изследване на внезапната необяснима смърт, което било част от по-голямо проспективно изследване на починали и оцелели пациенти от град Портланд, щата Орегон и неговите околности, при които настъпило внезапно спиране на сърцето.
В анализа били включени данните на 839 пациенти на възраст между 35 и 65 години, за които била достъпна информация за възможни продромални симптоми.
Данните са тези симптоми били взети от изследователите от информацията, която внасяли служителите на спешните медицински центрове на местата на произшествията, а също и лекарите от отделенията за интензивна терапия и кардиолозите от 16 местни болници и други лекари.
Оказало се, че от тези 839 пациента 430 души – 51%, 4 седмици преди спирането на сърцето се проявили не по-малко от 1 симптом. Продромални явления имало и при мъжете, и при жените с равна честота – в 53 и 50% от случаите съответно.
При 90% от пациентите тези симптоми били започнали повече от час преди спирането на сърцето, като при 147 души от момента на появата на симптоматиката до спирането на сърцето били отминали, дори повече от 24 часа.
При 93% от пациентите от тази подгрупа през последните дни преди спирането на сърцето имало, дори повторни епизоди на симптомите.
Най-често срещаният симптом била болката в гърдите, която била регистрирана при 199 от пациентите – 46%, като при 76% от тях тя представлявала пристъпи на типична стенокардия.
При още 18% от пациентите явен продромален симптом бил задухът, а при 1/3 от участниците в тази подгрупа по-рано била открита застойна сърдечна недостатъчност или патология на белите дробове.
Синкопалните състояния или сърцебиенето било предполагаем продромален симптом само при 5% от пациентите, чиито данни били включени в кохортата.
При мъжете по-чест продромален симптом била болката в гърдите, а при жените – задуха. Дори когато анализът бил ограничен само да пациенти с диагностицирана исхемична болест на сърцето, честотата на болките в гърдите при жените била по-ниска, отколкото при мъжете.
От тези 430 пациенти, които забелязали някакви симптоми преди внезапното спиране на сърцето, спешна помощ повикали само 19%.
На 911, американският аналог на европейския 112, общо се обадили 81 пациенти, и при повече от ¾ от тях спирането на сърцето се случило още преди идването на спешна помощ, а при още 22% - на път към болницата.
Важно е да се отбележи, че сред пациентите, които извикали бърза помощ, до изписване от болницата, доживели 32.1%, а сред тези, които не направили това – едва 6%.
След корекция на възможните изкривяващи фактори било установено, че позвъняването на спешна помощ увеличавало вероятността от оцеляване на пациента с почти 5 пъти.
Въз основа на данните от изследването не може да се заключи, че при всички сърцето "предупреждава" за наближаващата катастрофа.
