Какво е витилиго?
Витилиго е кожно заболяване, при което е налице прогресивна загуба на клетки, произвеждащи пигмент – меланоцити, в резултат на това участъци от кожата остават без пигмента меланин.
Какви са симптомите на витилиго?
Един от типичните симптоми на витилиго е появата на обезцветени петна в различни области на кожата.
В началния си етап витилигото обикновено се появява като малки, светли или бели петна, които постепенно нарастват по размер.
Тези петна могат да бъдат едно или повече и да се разполагат неравномерно по тялото.
Първоначално симптомите може да бъдат по-забележими на области, които са изложени на слънце, като лицето, ръцете и шията.
С течение на времето, обезцветените петна се разширяват и сливат помежду си, като засягат по-големи участъци от кожата.
Прогресът на витилигото може да бъде непредвидим, като симптомите могат да спрат да се развиват или да продължат да напредват.
Докато основният симптом на витилигото е обезцветяването на кожата, някои засегнати лица може да изпитват и други проблеми, свързани с кожата.
Например, чувствителността на обезцветените участъци към слънчева светлина може да се увеличи, като те по-лесно печелят слънчево изгаряне.
Това може да доведе до дискомфорт и рискове за здравето при излагане на слънце.
Поради тази причина, хората с витилиго често се насърчават да използват слънцезащитни продукти и да се предпазват от интензивната слънчева светлина.
Също така, витилигото може да повлияе на психологическото благополучие на засегнатите лица.
Поради обществените стигми и естетическите предразсъдъци, свързани със заболяването, хората с витилиго може да се чувстват социално изолирани или да изпитват ниското самочувствие.
Психологическата подкрепа и консултация с психолог или психотерапевт може да бъде полезна за тези лица, за да се справят с емоционалните аспекти на заболяването.
Каква е причината за витилиго?
Една от главните теории за причината на витилигото се фокусира върху наследствените фактори и имунната система.
Според тази теория, гени наследени от близки роднини може да увеличат податливостта на индивида към развитие на витилиго.
Имунната система играе ключова роля в развитието на заболяването, тъй като се смята, че имунните клетки атакуват и унищожават меланоцитите – клетките, отговорни за производството на меланин.
Този процес се нарича автоимунна реакция и води до образуването на обезцветени петна върху кожата.
Околната среда също може да играе важна роля в развитието на витилигото.
Излагането на кожата на различни химически вещества и екстремни условия на околната среда може да допринесе за активирането на автоимунните реакции и развитието на витилиго.
Някои изследвания са разгледали възможността за връзка между определени химикали и развитието на заболяването.
Например, е проведено изследване, което показва, че някои фенолни химикали, които се използват в различни индустрии, могат да предизвикат развитие на витилиго при хора с предразположеност към заболяването.
Една от хипотезите, свързани с околната среда, се свързва със стреса и травмите.
Има теории, че физически и емоционални стресове, както и травми върху кожата (например, изгаряния, наранявания и др.), могат да бъдат сцепени с активацията на имунната система и да ускорят развитието на витилиго.
Фамилната анамнеза също може да има влияние върху възприемането на риска от витилиго.
В около 20% от случаите се установява фамилна предразположеност, което може да свидетелства за наличие на наследствена компонента.
Въпреки това, дори при наличие на семейни случаи, точната генетична основа на витилигото все още остава малко разбрана.
Лечение на витилиго
Лечението на витилиго е до голяма степен зависимо каква част от кожата е обхванало. Малко вероятно е, ако обезцветяването е повече от 5-10 % от повърхността на кожата, то тогава локалната терапия не би била ефективна.
Съвременната клинична терапия обикновено се състои в прием или директно приложение на медикаменти, които потискат възпалението.
Най-често силно локални кортикостероиди са много полезни в случаи на ограничено витилиго.
Трябва да се внимава и да се ограничи употребата на тези лекарства в определен срок поради вероятността от странични ефекти при прекомерна употреба.
Друг начин на лечение е с калциневриновиинхибитори например такролимус. Тези лекарства имат по-благоприятен ефект и са по-безопасни при продължително приложение.
Използването на някои лазери, които излъчват светлина в ултравиолетовия спектър, също може да бъде ефективно.
При болни, при които витилигото е обхванало по-големи области на кожата излагането на ултравиолетови лъчи с дължина между 290 и 320 нанометра може да бъде ефективно.
Експозицията на светлинни вълни с голяма дължина над 320 до 400 нанометра в комбинация с прием на определени лекарства наречени порфирини, индуцират производството на пигмент при някои от засегнатите.
Необходимо е многократно излагане продължително време, за да получите оптимални резултати.
Всички тези начини са локални и е възможно да се появят по време на лечението и нови кожни зони с липса на пигментация, въпреки че в други в резултат на лечение е започнало потъмняване на кожата.
Това означава, че терапията трябва да обхване и депигментирани области.
Ако сте имали нещастието да кожата ви да се обезцветила напълно, можете да помислите да използвате медикаменти, съдържащи хидрохинон, които да унищожат и малкото останали мелатоцити.
Макар че повечето дерматолози не приемат този начин на лечение, някои от тях твърдят, че могат да излекуват вертилиго чрез промяна на начина ви на хранене като изключите напълно захарта от менюто си и за около 3 месеца пигментацията се възстановява, а и според е много важно желанието ви да се излекувате.
Превенция на витилиго
Макар че официалната медицинска практика счита, че няма начин как да се предпазим от виртилиго, последните клинични тестове установяват връзка между емоционалното състояние и появата на обезцветяването.
И затова не приемайте каквото и да ви се случва толкова сериозно, така няма да се дестабилизирате емоционално.
