Не спите добре? Не бързате да си оправяте леглото и да си сменяте чаршафите. Възможно е това да ви е по наследство. Учените откриха 47 участъци от генома, регулиращи количеството и качеството на съня. А какво още може да се предава генетично?
Гените виновни за пороците ни - дали е възможно
На 5 април бе публикувана статия за изучаването на особеностите на съня при възрастни хора, което се провежда с използване на акселерометри. Това са електронни устройства, които обикновено се носят като фитнес-трекери или умни часовници.
Става въпрос не толкова за безсъние, колкото за изучаване на генетичните основи на съня като такъв. Излязлата статия е по повод типово изследване, в което не се определят директните причини за особеностите на съня, а се откриват асоциации, които са с различна статистическа значимост.
В хода на изследването били открити 47 участъци от генома, свързани с продължителността на съня и неговото качество, сред които и участващи в серотониновия сигнален път, основен регулатор на качеството на съня.
С продължителността на съня са свързани отново откритите варианти на гена PDE11A и PAX8 – за него е установена връзка с безсънието.
По-сериозна връзка с това разстройство показва вариант на гена MEIS1, който е добро известен във връзката със синдрома на неспокойните крака.
Това изследване не може да се определи за абсолютно достоверно. Например, участниците не са си водили дневник на съня, което не позволява да се оценят редица важни фенотипични особености.
Например, този важен параметър като време за настъпване на съня, след като човек си е легнал в леглото. Участниците в изследването са представители на средната класа, които освен всичко останало, са и по-здрави от средностатистическия жител на мъгливия Албион.
Накрая, технологията за измерване на параметрите на съня с използване на акселерометри, на която се основава изследването, е далеч от съвършенство и е известна със своите грешки.
Така че да се обвинява гените за безсъние засега е рано. Може да се каже, че засега е била направена само една крачка към разбирането на този сложен феномен.
За какво са виновни гените
Съществува доказана връзка между наследствеността и много заболявания: на сърдечно-съдовата система, рак, захарен диабет, затлъстяване. И този списък постоянно нараства.
Новите технологии непрекъснато ще променят нашите познания за патологичните процеси. Характерен пример е епилепсията. Ако в миналото причина за това заболяване се е смятало наличие на огнище в главния мозък, свързвали са го с травма или с новообразувание, то сега знаем няколко стотици гени, които водят до развитие на епилепсии.
И така може да се каже практически за всяка група заболявания. Често откриваме генетични причини там, където за тяхното съществуване, дори не са подозирали.
Гените до голяма степен определят и навиците на човека
Навиците се определят от множество фактори. Най-яркият пример е алкохолизмът. Известно, че алкохолът след попадане в организма се метаболизира в токсичен ацеталдехид.
Това опасно вещество се разгражда ензима от ацеталдехиддехидрогеназа. Активността на този ензим зависи от мутациите в гена ALDH2.
Хората, при които този ген не работи много активно, по-силно страдат от злоупотреба с алкохол и съответно трябва много да внимават със спиртните напитки. При тях и алкохолното опиянение настъпва доста по-бързо.
Някои комбинации в генома е възможно да предразполагат човек към никотинова зависимост. Например, варианти в гена CHRNB3, кодиращи никотинов ацетилхолинов рецептор.
При хора с такива комбинации в генома никотинова зависимост се формира по-бързо, а спирането на цигарите за тях е изключително трудно.
Затова ако не можем да спрем цигарите, макар и да полагаме всички усилия за това, то може би проблемът се крие в гените, които сме наследили от родителите си.
В бъдеще с напредването на генната терапия, която все още се тества за лечение на сериозни генетични заболявания, може би ще обхване и вредните навици, справянето с които се затруднява, заради генетични особености.
