Американски учени установили, че простата ваксина срещу тетанус съществено укрепва организма за борбата с рака. Този ефект много добре се наблюдава при лечение на глиобластом – разновидност на рак на мозъка.
Учени от университета Дюк, САЩ, работят над нова методика за лечение за лечение на един от най-смъртоносните видове рак на мозъка – глиобластома. По време на експериментите те укрепвали по различни начини имунната система на пациентите.
Установило, че за тази цел може да се използва и то с голяма ефективност обикновена ваксина срещу тетанус.
Прилагането на двойна ваксина съществено удължава живота на пациенти с глиобластома. Традиционно те преживяват не повече от 1 година от момента поставяне на диагнозата.
Но на болните от това тежко и смъртоносно заболяване, на които им била поставена ваксината, продължителността на живота се увеличавала с 5 и повече години.
По време на терапията учените отстранявали имунни клетки от съответния пациент, „тренирали“ ги да разпознават тумора, а след това отново ги въвеждали в неговия организъм. Този метод за лечение на рак е широко прилаган при лечението на много видове злокачествени заболявания.
Но глиобластомите имат своя особеност – тези тумори натрупват големи количества от вируса с название цитомегаловирус, с който е инфектирана значителна част от световното население, но най-често инфекцията съществува в латентна форма и обикновено инфектираните не проявяват симптоми.
Засега не е ясно, явява ли се цитомегаловирусът причина за рак на мозък, въпреки това противотуморната ваксина, насочена срещу този вирус, образно казано, изпраща на имунните клетки сигнал да атакуват тумора.
Сама по себе си дадената терапия позволява да оцелеят по-дълго. Така например, след химиотерапия те живеят средно от 12 до 14 месеца, а след имунотерапия – до 18. Но ваксините срещу тетанус, според новото изследване, още по-силно активират имунната система при лечение на глиобластом.
Това са същите тези ваксини, които се поставят на хората, сблъскали се с обикновени травми като например порязване с ръждив пирон. В първоначалните изследвания са взели участие 12 пациенти.
Резултатът от тях се оказал толкова впечатляващ, че сега учените планират да разширяват своите експерименти върху по-голям брой болни. Една от пациентките с глиобастома живее след поставянето на ваксина срещу тетанус вече 8 години. И това въпреки че през 2006 година, към момента на поставянето на диагнозата лекарите и дали не повече от 3 месеца живот.
„Тези открития могат да допринесат за подобряването на ваксините не само за пациенти с глиобластом, но и за тези, които се използват при другите видове онкологични заболявания.“ – посочва един от съавторите на американското изследване Duane A. Mitchell, доктор на медицинските науки, понастоящем директор на програмата за имунотерапия при мозъчни тумори на Университета на щата Флорида, САЩ.
„Ние естествено възнамеряваме да проведем по-мащабни проучвания, които да потвърдят тези резултати, но сме окуражени и получените данни и от голямата вероятност в бъдеще те да намерят приложение в практиката“.
Изследователите са използвали мишки, за да проследят как прилагането на имунотерапията действа.
Те идентифицирали нова функция на имунния сигнален белтък, наречен CCL3, който беше познат и по-рано като медиатор на други функции на имунна система, но не беше свързван със създаването на увеличаваща се миграция на дендритни клетки към лимфните възли.
Установено е, че сигналният белтък действа система, а само около мястото на инжектирането му.
