Авторитетното списание The Journal of the American Medical Association в началото на миналата година публикува данни от наблюдения за повече от 20-годишен период. Били проучени злокачествени заболявания на простатата и на млечната жлеза – най-популярните видове рак – сред мъжете и жените съответно.
И въпреки че за пореден път учените намерили доказателства, че онкопатологиите са летални, се установило също, че в някои случаи е по-добре те изобщо да не бъдат лекувани.
Как е възможно това?
Оказва се, че някои неголеми тумори, образно казано, се държат напълно антинаучно. С времето те не само не нарастват, но и изчезват от само себе си.
„Мисля, че е време да признаем за остарял възгледът, че ракът е строго прогресиращо заболяване, - смята заместник директора на Националния институт по здравеопазване на САЩ доктор Барнет Крамер. – По-рано се смяташе, че всички клетки, включително и раковите, са изложени на мутации и този процес сам по себе си да се върне в изходно състояние. Лекарите предполагали, че ракът е подобен на стрела.
Той лети напред до целта си и не може да се върне назад. Онколозите са длъжни да го спрат, докато не е станало прекалено късно. Но сега е ясно, че за прогресирането на злокачествените заболявания не е достатъчна 1 клетъчна мутация. На раковите клетки им е нужно „сътрудничеството“ от страна на здравите клетки на организма.
А имунната система на човека в определен момент може да снабди злокачествените клетки с „гориво“, а е възможно и да прекъсне тяхното настъпление. “
По-рано самостоятелно изчезване на злокачествени образувания е било регистрирано при болни от рак на тестисите. Лекарите отбелязват, че подобни случаи в действителност има, но те не са твърде чести. Природата на това явление и досега продължава да не е изяснена.
В тази връзка следва да се отбележи, че норвежки учени са установили, че в редица случаи злокачествени тумори на гърдата изчезвали без каквото и да е лечение, сравнявайки данните от мамографии за 6-годишен период.
До заключението си изследователите достигнали след анализ на данните от медицинските картони на 120 хиляди жени, пребиваващи на територията на Норвегия, на възраст от 50 до 64 години.
Тези жени преминавали рентгеново изследване на всеки 2 години, тъй като то им било препоръчано от лекуващия им лекар.
Друга група пациентки - 110 хиляди на брой, преминавали през същите изследвания само веднъж на 6 години – и именно сред тази група били регистрирани случаи на резорбция на злокачествени образования без лекарска намеса.
Доктор Цал и неговите колеги изчислили, че в първата група инвазивният ръст на туморите бил с 22% по-голям в сравнение с втората група.
По думите на лекарите, някои злокачествени образувания изчезнали от само себе си, без каквото и да е прилагано лечение и следи от тях е било невъзможно да бъдат намерени дори и в по-късните мамографии.
Лекарите все още не могат да намерят биологично обяснение за този феномен.
Както и могло да се очаква, водещите специалисти в областта на онкологичните заболявания се отнесли към тази статистика с недоверие. Те смятат, че това, че туморът може да изчезне от само себе си е доста смело предположение и за съжаление, на практика няма факти да го потвърждават.
