Шведски учени смятат, че умението ни да отличаваме болен човек от здрав по неговия външен вид се е развило в хода на еволюцията, за да се понижи риска от разпространение на инфекцията в обществото.
Механизмът на разпознаване на болните – еволюционно заложен
В изследването участвали 22 здрави доброволци. На част от тях били инжекция с ешерихия коли, а другите – инжекция без инфекция /плацебо/.
След 3-4 дни доброволците си сменяли местата. 2 часа след инжекцията участниците в проучването били снимани и направените снимки били показани на 49 други доброволци, за да могат да определят кой от хората на снимката е болен.
Трябвало да оценят здравословното състояние на човека по скалата от -5 /”много болен”/ до +5 /”съвършено здрав”/. Още една група хора оценявала емоциите на участниците на сниманите участници в проучването – щастие, тъга, страх и гняв.
Оказва се доброволците много точно определят по фото хората, на които е била инжектирана ешерихия коли – оценявали ги като доста болни.
На снимката тези „пациенти” били с бледа кожа и устни, увиснали ъгълчета на устата и по-отпуснати клепачи от групата с плацебо инжекциите.
Заразените с бактерии участници в експеримента също демонстрирали по-негативни емоции – тъга, отвращение и т.н.
Учените обясняват това какво са отрицателни емоции – резултат от поведение, насочено към спестяване на енергия, умора, развиваща се на фона на болестта.
Също това може да е еволюционен механизъм за предупреждаване на околните за собствената болест и за себе си като източник на опасност.
Отвращението – реакция на имунната система
Отвращението се активира имунната система, според изследователите – аналогична реакция се развива при гледане на мръсна тоалетна, когато организмът предполага възможно разпространение на инфекция.
Интересно е, че при болните доброволци на лицата също се отбелязва печата на безразличие – загуба на интерес към случващото се наоколо. Изследователите смятат, че това е свързано с увеличаване на реакцията на отвращение.
Според учените получените данни могат да обяснят някои нюанси на отношението на обществото към хората в напреднала възраст, при които от годините провисват ъгълчетата на устата и кожата на клепачите.
