Раждането със секцио се провежда от десетилетия, а ако внимателно проучим историята на медицината, то се оказва, че децата са се появявали по този начин на бял свят в продължение на много векове, макар и да са оцелявали не толкова голям процент.
Днес оперативното раждане, макар и операция, но е достатъчно рутинна и отлично проучена. И с бебе, родено секцио, вече никой не изненадва, дори напротив, почти половината от родените у нас са с тази интервенция. Въпреки това около самата операция и децата има все още немалко заблуди.
Да разберем, отразява ли се на децата начинът, по който се появяват на бял свят и по какъв начин?
Какви са разликите при децата, когто са родени секцио
На първо място е важно да разбираме, че има две принципно различни операции по родоразрешение – планово и по спешност.
В двете ситуации новороденото може да има някои особености само заради това, че се е появило на бял свят по-рано, отколкото е трябвало и е било готово да се роди.
Именно детето дава команда на майчиния организъм да започне контракции – ако бременността протича без отклонения. Това се случва в етапа, когато детето е напълно готово най-накрая да се раздели с уютния дом и е натрупало сили за живот извън него.
Все пак има някои общи черти за децата, родени с помощта на операция. Тези разлики могат да насочат вниманието на специалистите или пък да бъдат незабележими, да изчезнат в близките дни или да се проточат с години. И така, по какво се отличават децата, родени със секцио.
Форма на главата
При естествено родоразрешение главата на детето - най-обемната част на тялото се налага да премине през тесния родилен канал. За да стане това възможно костните пластини на черепа се сплескват.
Това е уникална особеност, която се появява в резултат на растеж на главния мозък при човека. За да могат пластините да се плескат, на главата на детето има фонтанели, които зарастват едва след раждането. При бебетата те са цели шест, и тези фонтанели са покрити не само с кожа.
Освен това натискът в родилните пътища предизвиква формиране на отоци по главата на детето. Така че родените по естествен път в първите часове са с малко неестествена форма на главата, в рамките на няколко дни се връща към обичайното си състояние. При секцио нищо такова не се случва, главата на бебето си остава кръгла.
Особености на началото на дишането
Същото налягане в родилния канал буквално изцежда околоплодната течост от белите дробове на детето. Отрицателното налягане и липсата на вода помагат на мъника да поеме първата си глътка въздух след раждането.
В процеса на оперативно раждане това налягане липсва, затова често за първия плач, сигнализиращ, че детето е започнало да диша, може да е необходима лекарска помощ.
Не са редки случаите, при които може да се развие тахиапнея, съпровождаща се с потискане на дихателната функция. Това се лекува с подаване на допълнителен кислород.
Различни травми на новородените
Естественото родоразрешение продължава дълги часове, а секциото – броени минути. Не е изненадващо, че при обикновено раждане детето е подложено на високо натоварване, и като цяло появата му на бял свят не е лесна.
По-вероятно е да получи родилна травма, например, изкълчване или фрактура на ключицата. Освен това е възможна и хипоксия на плода.
При секцио такива травми няма, има вероятност кожата на бебето да бъде одраскана със скалпела, но това са дължи на необичайното положение на детето.
Вялост в третия ден след раждането
След естествено раждане това не се случва, ако то разбира се, е в срок. А след секцио много деца на третия ден стават вяли и сънливи. Причината е непълната готовност на детето за живот извън тялото на мама.
Хормоналната система не работи така, както би трябвало. В първите денонощия му помагат майчините хормони, циркулиращи в кръвта, а след това хормоналната система трябва да започне да работи самостоятелно.
Възможни трудности с математиката
Това са дългосрочни последствия, установени са от Австралийски учени. Установено е, че на децата на възраст 8-9 години по-трудно им се отдава математиката.
Обяснение е рязкото преминаване от утробен към извънутробен живот, а също и по-специфичния състав на чревния микробиом.
