Трикуспидална недостатъчност – това е доста сериозен проблем, при който клапанът, разположен между дясната камера и предсърдие започва да не се затваря плътно по време на систола.
Трикуспидална недостатъчност – от какво страда сърцето
Протичащите изменения водят до връщането на кръв от камерата в предсърдието, поради което сърцето започва функционира неправилно.
Клиничната картина при това заболяване не е специфична и включва задух, болков синдром и т.н. Прогнозата при това състояние ще зависи от това колко своевременно е открито.
В преобладаващия брой случаи възниква необходимост от пластика на трикуспидалния клапан, което позволява съществено удължаване на живота на пациента.
Най-опасни са усложненията на трикуспидалната недостатъчност са тромбоемболия на белодробната артерия и предсърдно мъждене, които водят до декомпенсация на кръвообращението и последващ летален изход.
Трикуспидалният клапан между дясната камера и прилежащото предсърдие на сърцето.
Представен е от 3 пластини от съединителна тъкан и отговаря за предотвратяване връщането на кръв по време на систола от дясната камера в дясното предсърдие.
Трикуспидална недостатъчност първа степен често се открива при електрокардиографско изследване, дори при клинично здрави хора.
Според статистиката, сред придобитите пороци с ревматична природа, на тази болест се падат до 30%.
Вродена и придобита - основни форми на болестта
Заболяването често се съчетава и с други пороци, например, с митрална или аортална стеноза. Съществуват 2 основни форми – вродена и придобита. Придобитата на свой ред се подразделя на първичен и вторичен вариант.
Първичният вариант се нарича още органичен. Среща се най-често и е обусловен от структурни изменения в самите листчета на клапана, например, тяхната деформация.
Вторичен или функционален на тази болест се установява в случай, ако патологичните изменения се открият в други структури – в мускули или във фиброзен пръстен.
Вродената тракуспидална недостатъчност е свързана с неправилно формиране на сърцето в ранните стадии на ембриогенеза. Също принос е възможно да има вродената дисплазия на сърцето.
Най-разпространената причина за първична придобита трикуспидална недостатъчност е ревматизъм. На фона на рецидивиращ ревматизъм листчетата на клапана се удебеляват и набръчкват.
В повечето случаи това патологично състояние се съпътства от стеноза на десния предсърден отвор. Още една по-рядко срещана причина за това заболяване е инфекциозно възпаление на миокарда.
Вторичната придобита трикуспидална недостатъчност може да бъде свързана със системно повишение на артериалното налягане, дилатационна кардиомиопатия, белодробно сърце, възпаление на миокарда или дистрофия.
В 90% от случаи митралните пороци се усложняват от този патологичен процес.
Симптоми при трикуспидална недостатъчност
Симптомите при този патологичен процес не са специфични. В зряла възраст може да се прояви с бързо уморяване и слабост, пристъпи на задух, което възниква след физическо натоварване, а след започва да присъства в състояние на покой.
Болният се оплаква от сърцебиене, болков синдром, локализиращ се в гърдите.
В този случай, при застой на кръвта в големия кръг на кръвообращение, се присъединяват симптоми като увеличаване на черния дроб на размери, натрупване на течности в коремната или в плевралната кухина, а също и периферни отоци.
Допълнително присъстват оплаквания за храносмилателни разстройства под формата на гадене, повръщане и подуване на корема.
При преглед може да се установи подпухване на лицето и жълто-синкав оттенък. Установява се пулсация на шийните вени, клиничната картина може да се допълва със симптоми, които сигнализират за стомашно-чревно кръвотечение.
Диагностика и лечение на болестта
Тази болест се открива при преглед от кардиолог в съвкупност с рентгенография на гръдния кош, електрокардиографско изследване, ехокардиография, вентрикулография и т.н.
Основен метод на лечение при такова увреждане на сърцето е хирургична интервенция, която предполага пластика или протезиране на трикуписдалния клапан. Допълнително могат да се проведат консервативни мероприятия, които са насочени към предотвратяване на сърдечна недостатъчност.
Консервативната терапия се провежда с диуретици, инхибитори на ангиотензинпревръщащ ензим – АПФ, бета-адреноблокери, сърдечни гликозиди, антикоагуланти и т.н.
Профилактика на развитие на трикуспидална недостатъчност
Основни методи на профилактика са строгото спазване на всички лекарски препоръки при ревматизъм. А също и своевременно лечение на други заболявания, които е възможно да предизвикват трикуспидална недостатъчност.
