Ако забележите нещо от изброеното, е добре да се замислите.
Жестокостта по отношение на детето се проявява не само под формата на физическо насилие. Моралният натиск, унижението, дори случайно подхвърлените фрази могат да нанесат тежка психологическа травма.
Какви сигнали сигнализират за жестоко отношение със собственото дете
1.Давате обещания, но не ги изпълнявате
Малките деца вярват силно на своите родители. Когато мама или татко не изпълняват това, което са обещали, за децата това е голямо разочарование.
Ако това се случва еднократно и по-скоро случайно, то няма нищо страшно в подобно поведение. Когато обаче давате обещание на детето и съзнателно не държите на него, то получава психологическа травма, тъй като се съмнява в адекватността на своето възприятие за действителността.
Когато порасне, то престава да вярва на хората, става скрито, обвинява себе си във всички провали, случващи се с него и с близките си.
2.Критикувате детето
Няма родител, който поне веднъж да не критикувал детето си. Едно е обаче, когато се касае за спокойни и аргументирани забележки, а съвсем друго – постоянните и необосновани претенции и сравнения с братя, сестри, съседски деца, съученици.
Ако неведнъж сте се хващали, че казвате на детето, че неговият съученик Георги има по-високи оценки от него в училище или защо не е като сина на Мария Иванова, когото всички хвалят колко добре се справя, и нещо подобно.
Така подсъзнателно се опитвате да манипулирате потребността на детето от родителско одобрение.
Когато в семейството има няколко деца, то когато предпочетете едно от тях, създавате токсични отношения. Избягвайте критиките и сравненията. Те разрушават личността, формират занижена самооценка, неувереност в себе си и създават потребност от одобрение от страна на околните.
3.Карате своето дете да изпитва чувство за вина и срам
Ако редовно се карате на детето и за най-дребните неща, особено пред чужди хора, помнете, така го карате редовно да изпитва вина и срам.
В бъдеще детето започва да подлага своите постъпки на самокритика, да изпада в депресия и да приписва своите грешки и провали на своя характер.
В тежки случаи натискът от страна на родителите в детска възраст прераства в токсични психически нарушения.
Не са редки случаите, когато тези психични нарушения започват да се проявяват през пубертета, когато бушуват хормоните и започва да се изгражда зрялата личност.
Семейната среда, отношението на родителите и на съучениците са провокиращи фактори, които водят до отключване на психически заболявания.
Важно е децата да усещат подкрепа от страна на родителите, и да се чувстват като част от един отбор с тях.
Опитите на родителите да засрамят децата, особено когато е пред други хора, не е от полза нито на едната, нито на другата страна, тъй като първите така злепоставят себе си – не са се справили добре с възпитанието.
4.Наказвате детето със своето мълчание
Ако родителите игнорират детето, съзнателно не говорят с него
като наказание за неговите грешки, за него това става изключително унизително и болезнено.
Започва да търси причините за себе си. Когато родителският бойкот стане нещо обичайно, детето се страхува да общува, изпада в паника, когато към него се обърнат други възрастни.
Не трябва да наказваме детето с мълчание. Ако забележите такава склонност, откажете се от нея, забележете тази склонност, откажете се от нея и едновременно с приятелски открита беседа. Помага за изясняване на възможните причини за простъпката и впоследствие избягване на такива ситуации.
5.Присмивате се на детето
За децата няма нищо по-страшно от присмиването от страна на родителите. Детето губи увереност в собствените си сили, самоуважение, а в зряла възраст се страхува да изказва мнението си, опасявайки се от осъждане.
Насмешката е скрит начин да се установи контрол над детето. Ако забелязвате подобни действия, е дошло време да се замислите над своето поведение.
Надсмивайки се над чувствата, мислите и постъпките на децата, извършвате насилие над тях и възпрепятствате формирането на личността.
6.Манипулирате детето при всеки удобен случай
Свръхгрижата и стремежът да се натрапва на детето собствения възглед за света и стилът на поведение често се превръща от родителите в манипулации.
Как се случва това? Въздействането върху психиката е възможно, като се преструваме на обидени или болни, като напомняме на детето, че е неблагодарно и не цени това, което правят родителите за него.
Така често постъпват остарелите родители с порасналите си деца, изисквайки от тях внимание и подчинение. Резултатът е, че детето става жертва, и дори когато порасне, продължава да страда от родителско себелюбие.
7.Проявявате скрита или пасивна агресия
Агресията се проявява не само във физическо насилие. Оскърблението по адрес на бащата или на майката в присъствието на сина или на дъщерята, например, когато един родител осъжда в разговор с детето другия, е възможно да доведат до формиране у подрастващия на агресивност, затвореност, тревожност, проблеми със съня и с депресията.
Когато общувате с детето, следете какво говорите, за реакциите и поведението си.
Подхвърлена фраза, без да искате, мълчание, поглед могат да станат причина за детски обиди, страхове, психически нарушения и влошени отношения в семейството, когато синът или дъщерята пораснат.
Понякога наистина за родителите е трудно да се въздържат от обидни реплики по отношение на децата, защото все пак и те са хора, невинаги са в добро настроение.
Разбира се, децата бързо забравят това, което са им казали, но пък помнят поведението на родителите и го копират. И когато пораснат създават този модел на отношения и със собствените си деца.
Затова и дори да сме се изпуснали, без да искаме, и да сме казали нещо, което не е трябвало, то е важното да го осъзнаем своевременно.
В забързаното ежедневие това не е толкова лесно, но е важно да демонстрираме, че успяваме да се контролираме, дори и в ситуации, когато поддържането на емоционално равновесие не е толкова лесно.
